— Имаш право.
Тя затвори очи и се опря на вратата, като пренесе тежестта на тялото си на дясната си страна. На челото й изби пот, но гласът й беше силен:
— Преди две години Лорън Полак вложи един милиард долара за основаването на благотворително дружество.
Нарече го „Вечните“. Вярва, че с помощта на нови поколения супербързи компютри могат да направят научни открития, които ще изправят човечеството лице в лице със Създателя.
— Звучи ми като някакъв култ.
— Много хора мислят, че Полак е мошеник. Но той притежава способност да извлича ползата от множеството изследвания в различни области на науката и е надарен с необикновена прозорливост. Мнозина съвременни физици смятат, че съществуват доказателства, че вселената не е възникнала, а е била създадена.
Намръщен, Джо каза:
— А теорията на хаоса? Мислех, че това е голямото откритие.
— Теорията на хаоса твърди, че вселената е безпорядъчна и хаотична. Поддръжниците й твърдят, че има необикновени и сложни взаимоотношения между на пръв поглед хаотични системи като атмосферното време например. При задълбоченото проучване на хаоса се откриват скрити закономерности.
— Не съм вещ по въпроса, само съм чувал да използват термина във филмите.
— Повечето филми са извор на глупостта като политиците. Ако Полак беше тук, щеше да ти каже, че само преди осемдесет години науката осмиваше твърдението на религията, че вселената е създадена от нищото. Всеки знае, че нещо не може да бъде създадено от нищо, защото това е нарушаване на всички закони на физиката. Сега ние знаем повече за молекулярната структура и някои физици създават материя от нищото.
Като си пое дъх със свистене през стиснатите си зъби, тя се приведе, отвори жабката и претърси съдържанието й.
— Надявах се, че има аспирин или екседрин. Щях да ги сдъвча без вода.
— Можем да спрем някъде…
— Не. Карай. Просто карай. Биг Беър е толкова далече…
Тя затвори жабката, но остана приведена, сякаш това положение й даваше облекчение.
— Във всеки случай физиката и биологията са науките, които най-много интересуват Полак, особено молекулярната биология.
— Защо молекулярната биология?
— Защото колкото повече знаем за живите същества на молекулярно ниво, толкова по-ясно става, че всичко сътворено се подчинява на разума. Ти, аз, бозайниците, рибите, насекомите, растенията, всичко.
— Чакай за секунда. Отхвърляш ли теорията за еволюцията?
— Не изцяло. Където и да ни заведе молекулярната биология, все още може да има място за Дарвиновата теория за еволюцията.
— Ти не си от онези фундаменталисти, които вярват, че човекът е създаден точно преди пет хиляди години в райската градина.
— Така е. Но Дарвин създава своята теория през 1859 година, преди да сме имали някакви познания за структурата на атома. Той е смятал, че най-малката единица на живото същество е клетката, която според него е парче албумин.
— Албумин? Не разбирам…
— Смятал е, че възникването на тази основна жива материя най-вероятно е станало случайно по химичен път, а възникването на всички видове се обяснява чрез еволюцията. Но сега знаем, че клетките са комплексни структури с такъв сложен строеж, че е невъзможно да се вярва, че са възникнали случайно.
— Ние вярваме ли в това? Забравил съм всичко, което са ни преподавали в училище.
— Двете аксиоми на теорията на Дарвин — последователността на природата и приспособимостта, никога не са били потвърдени от някакво откритие през изминалите сто и петдесет години.
— Сега съвсем се обърках.
— Нека да ти го обясня по друг начин.
Тя все още беше приведена, погледът й бе вперен в тъмните хълмове и приближаващите се светлини на предградията.
— Знаеш ли кой е Франсиз Крик?
— Не.
— Той е молекулярен биолог. През 1962 година получава Нобелова награда по медицина заедно с Маурис Уилкинс и Джеймс Уотсън за откриването на триизмерната молекулярна структура на ДНК — двойната спирала. Оттогава всяко постижение в генетиката и безбройните революционни медикаменти, които се появяват през следващите двайсет години, са резултат от работата на Франсиз Крик и колегите му. Крик е велик учен, Джо, в никакъв случай не е спиритуалист или мистик. Но знаеш ли какво предположи той преди няколко години? Че животът на Земята може би е бил създаден от извънземен разум.
— Дори интелектуалците четат „Нешънъл Инкуайър“, нали?
— Искам да кажа, че Крик не е бил в състояние да съпостави това, което сега знаем за молекулярната биология, с теорията за естествения подбор, но все пак е отричал съществуването на Създател в някакъв духовен смисъл.