— Ето защо на сцената излизат богоподобните извънземни.
— Дори ако всяка форма на живот на тази планета е създадена от извънземни… кой е създал тях?
— Отново стигаме до въпроса кое е първо — кокошката или яйцето.
Тя се засмя меко, но смехът й премина в кашлица, която не можа да потисне. Отново се облегна на вратата и го погледна гневно, когато се опита да каже, че тя има нужда от медицинска помощ.
Когато успя да си поеме дъх, продължи:
— Лорън Полак смята, че целта на науката е да ни даде по-големи познания за вселената, не само да ни осигури по-добър контрол върху заобикалящата ни среда или да задоволи нашето любопитство, но да разреши загадката на съществуването, която Бог е поставил пред нас.
— И след разрешаването й самите ние да станем богове.
Тя се усмихна, сетне лицето й се изкриви от болка:
— Според Полак живеем във време, когато някои основни научни открития ще докажат, че има Създател. Нещо, което е взаимодействие с безкрайността. Това ще помогне на човечеството да се излекува от страха и съмненията, ще заличи нашите различия и омраза, накрая ще ни обедини към търсене и на духа, и на разума.
— Като в „Стар Трек“.
— Не ме карай да се смея отново, Джо. Боли ме много.
Джо си помисли за Джем Фитич, търговеца на употребявани автомобили. И Полак, и Фитич чувстваха приближаващия се край на света, който познаваха, но приближаващата се приливна вълна, която Фитич виждаше, бе тъмна, студена и унищожителна, докато предвиждането на Полак бе за вълна от най-чиста светлина.
— Полак е основал своята организация, за да подпомогне това търсене, да разпространи научните изследвания, насочени към метафизиката, които учените може би не признават. Да насърчи специфични проекти, които водят до важни научни открития, сходни с предвижданията му.
— Значи неговата организация не е религия.
— Не. Полак твърди, че всички религии са валидни, доколкото признават съществуването на създадена вселена и Създател, но че стигат до задънена улица в сложните си интерпретации за това, което Господ очаква от нас. Това, което се иска от нас, според Полак е да работим заедно, за да разберем пластовете на вселената, да намерим Господ и да станем равни с Него.
Колата вече се движеше по улиците на предградията. Пред тях беше входът към магистралата, която щеше да ги изведе на изток.
Докато караше по наклона към Глендейл и Пасадена, Джо каза:
— Не вярвам в нищо.
— Знам.
— Никой Бог, който обича хората, няма да допусне такова страдание.
— Полак би казал, че мислиш погрешно, защото си ограничен от тесногръдите човешки перспективи.
— Може би Полак е просто един глупак.
Този път тя така се закашля, че й бе необходимо много повече време от преди, за да дойде на себе си.
— Имаш нужда от лекар — настоя той.
— Едно забавяне… и Нина е мъртва — твърдо каза тя.
— Не ме карай да избирам между…
— Няма избор. Това е моето мнение. Ако изборът е между мен и нея… на първо място е тя. Защото тя е бъдещето. Тя е надеждата.
Луната, която беше оранжева при първото си появяване, сега беше загубила блясъка си и приличаше на ухилен шут.
Нощният трафик по магистралата беше натоварен.
Джо караше колкото можеше по-бързо и дръзко, като минаваше от едно платно в друго, но имаше едно наум, че не може да прекалява и да рискува да бъде спрян от пътен патрул. Колата не беше регистрирана нито на негово име, нито на името на Роуз. Дори ако можеха да докажат, че са я взели назаем, щяха да загубят ценно време, докато се разправят.
— Какъв е този „Проект 99“? — попита той. — Какво, по дяволите, правят в тази подземна лаборатория във Върджиния?
— Чувал си за проекта „Човешки геном“?
— Да. Прочетох за него в „Нюзуик“. Както разбирам, те изследват какво контролира всеки човешки ген.
— Най-голямото научно начинание на нашия век — каза Роуз. — Картографиране на всички сто хиляди човешки гени и подробно изброяване на азбуката на всеки. И те прогресират невероятно бързо.
— Да открият как да лекуват мускулна дистрофия, множествена склероза…
— Рак, всичко. Въпрос само на време е, докато стигнат до резултат.
— Ти си част от това?
— Не. Не пряко. По „Проект 99“… ние имаме по-специални задачи. Търсим тези гени, които, изглежда, са свързани с необикновените таланти.
— Какво, като Моцарт или Рембранд, или Майкъл Джордан?
— Не. Не творчески или спортни таланти. Паранормални таланти. Телепатия. Телекинеза. Пирокинеза.