От стаята се спускаш с асансьор покрай пет подземни етажа, където се извършва голяма част от работата по „Проект 99“. Най-интересно е шестото ниво, където стигаш в края на дълъг коридор и минаваш през сива метална врата. Влизаш в обикновена стая с прости мебели, с трима души охрана, които не проявяват интерес към теб. Тези мъже работят на шестчасови смени, за да се гарантира, че остават бдителни не само към това, което става в тази стая и съседната, но и към нюансите в поведението на колегите си.
На едната стена в тази стая има прозорец, който гледа в съседната. Често ще видиш доктор Луис Блом или доктор Кейт Рамлок, или и двамата на работа зад това стъкло, защото те са създателите на SSW-89-58 и наблюдават изследванията и използването на способностите му. Когато доктор Блом и доктор Рамлок отсъстват, има поне трима други членове от техния екип.
SSW-89-58 е винаги под наблюдение.
Когато напуснаха шосе 210 и колата тръгна по шосе 10, Роуз каза:
— Джо, можеш ли да спреш на някоя бензиностанция? Трябва да отида до тоалетна.
— Какво има?
— Нищо, просто имам нужда… да използвам тоалетна. Мразя да си губя времето. Искам да стигнем до Биг Беър колкото е възможно по-бързо, но не ми се иска да се подмокря.
— Добре.
Тя отново подхвана разказа си за „Проект 99“ и за наблюдението от разстояние.
— Напред, моля, през вратата и в последното помещение. Там е монтиран контейнер, в който сега живее 89–58 и в който той ще прекара остатъка от живота си. Това е резервоар, който донякъде прилича на механични бели дробове, които са се използвали за поддържане на живота на болни от детски паралии. Сгушен като орех в черупката си, 89–58 е изцяло затворен, притиснат между меките стени на отлетия по тялото му контейнер, който ограничава всяко движение, дори мърдането на пръстите, като му дава възможност да криви само лицето си. Въздух получава през носа си, който е свързан с бутилка с кислород. Във вените на двете му ръце са включени системи, през които той получава животоподдържаща храна, течности и различни лекарства. Постоянно е свързан с катетър за ефективно отделяне на урина и изпражнения. Ако една от системите откаже, веднага се включва аларма и въпреки наличието на резервна система, незабавно се отстраняват повредите.
Когато е необходимо, изследователите и техните помощници провеждат разговори с 89–58 по мегафон. Съдът във формата на мидена черупка, в който той лежи в стоманения резервоар, е снабден със слушалки и микрофон. Персоналът е в състояние да намали силата на гласа му до шепот, но той няма същата привилегия да ги „изключва“. Чрез специалните очила 89–58 може да получава образи, могат да му се показват снимки и ако е необходимо, да му се дават географските координати на сгради и места, на които той трябва да проведе наблюдение. Понякога му се показват снимки на лица, срещу които е необходимо да предприеме едно или друго действие.
По време на наблюдението 89–58 подробно описва какво вижда и отговаря на въпросите, които му задават наставниците. Като контролират пулса, кръвното налягане, дишането, мозъчните импулси, движенията на клепачите и промените в електропроводимостта на кожата му, те са в състояние да открият една лъжа с най-малко трийсет и девет процентна точност. Освен това го проверяват от време на време, като го прехвърлят на места, за които вече са били събрани пространни и сигурни сведения. Впоследствие отговорите му се сравняват с вече наличната информация.
Известен е с непокорството си, поради което не му се доверяват.
Когато инструктират 89–58 да влезе в мозъка на определен човек, да го елиминира, или да го използва за премахването на някой друг, който е най-често чужденец, задачата се квалифицира като „мокра поръчка“. Този термин се употребява отчасти, защото се пролива кръв, но главно защото 89–58 прониква не в отдалечени помещения, а в мрачните дълбини на човешкия мозък. Докато изпълнява мократа поръчка, 89–58 я описва на доктор Блом или доктор Рамлок, като поне един от тях присъства при такова наблюдение. След множество подобни мисии Блом и Рамлок и техните колеги са станали специалисти по откриване на измамите, дори преди полиграфът да ги сигнализира.
За наставниците дейността па мозъка на 89–58, показана на видеомониторите, ясно посочва дейността, с която е ангажиран във всеки момент. Когато извършва само наблюдение, моделите са коренно различни от тези, които възникват при изпълнение на мокра поръчка. Ако задачата му е само да наблюдава някое далечно място и ако влезе в мозъка на някого, независимо дали като акт на неподчинение или просто за забавление, това веднага става известно на наставниците.