Накарай ги да престанат, защото ще убия всички. Ще убия всички и ще ми достави удоволствие.
Спомняйки си тези думи от записа, Джо разбра, че момчето имаше предвид не само пътниците от обречения самолет. Вече е решил да ги убие всичките. Той говореше за нещо по-апокалиптично от триста и трийсет убийства.
Какво ли можеше да направи, ако му се дадат фотографии и географските координати не само на обикновени ракетни установки, но и на силози, в които има ядрени заряди?
— Исусе! — прошепна Джо.
Някъде в нощта Нина чакаше. Беше при приятел на Роуз, но недостатъчно защитена. Уязвима.
Роуз се забави дълго време.
Той почука на вратата на тоалетната и я извика, но тя не отговори. Поколеба се, почука отново и когато тя слабо извика, Джо отвори вратата.
Беше седнала на ръба на тоалетната чиния. Беше свалила якето си и бялата си блуза, напоена с кръв, върху мивката.
В мрака не беше видял, че тя кърви. Едва сега забеляза, че е направила компрес от мокри хартиени кърпи и го притиска до гърдите си.
— Улучили са те! — промълви.
— Куршумът е излязъл през гърба. Ръката не кърви много, а болката е поносима… Но защо чувствам такава слабост?
— От вътрешен кръвоизлив — предположи той и трепна, когато видя зейналата рана.
— Имам познания по анатомия. Простреляна съм на най-подходящото място. Имам голям късмет. Сигурно не са засегнати важни органи.
— Куршумът е засегнал някоя кост и я е счупил. Възможно е парченцето да не е излязло.
— Бях толкова жадна. Наведох се да пия вода от чешмата и едва не припаднах.
— Престани да се правиш на героиня — каза той. Сърцето му биеше лудо. — Трябва да те прегледа лекар.
— Заведи ме при Нина.
— Роуз…
— Нина може да ме излекува — каза тя и виновно извърна поглед от него.
Слисан, той промълви:
— Да те излекува?
— Вярвай ми. Нина може да направи това, което никой доктор не може, нещо, което никой на този свят не може.
В този момент той узна поне една от тайните на Роуз Тъкър, но не можеше да си позволи да извади тъмния бисер на познанието и да го изследва.
— Помогни ми да си облека блузата и якето и да вървим. Заведи ме при Нина и ме остави в нейните ръце. Нейните лекуващи ръце.
Макар че му се повдигаше от тревога, той се подчини. Докато й помагаше да се облече, си спомни колко силна му се беше видяла на гробищата в събота сутринта. Сега беше толкова безпомощна.
Настани я в колата, а тя го помоли да й купи нещо за пиене.
От един автомат пред бензиностанцията той взе кутия пепси и друга с портокалов сок. Роуз предпочете портокаловия сок и той отвори кутията.
Преди да я вземе, тя му подаде снимката на гробовете на неговото семейство и сгънатата еднодоларова банкнота, чийто сериен номер минус четвъртата цифра даваше телефонния номер, на който можеше да бъде намерен Марк в случай на необходимост.
— За всеки случай ще ти обясня как да намериш мястото в Биг Беър, ако нещо се случи с мен по пътя.
— Не бъди глупава. Ще издържиш.
— Изслушай ме — настоя тя и магнетичната й сила отново прикова вниманието му.
Изслуша внимателно указанията й. Накрая тя добави:
— Хората от тази организация са мои съюзници. Но се страхувам, че прекалено лесно може да се проникне сред тях. Ето защо не им позволих да ни придружат. Но ако в момента не ни преследват, може би тяхната защита е достатъчно добра. Ако нещо се случи с мен и не знаеш към кого да се обърнеш… потърси помощта им.
Нещо го стегна в гърдите, докато тя говореше.
— Не бой се! Ще те заведа при Нина навреме — промълви той.
Дълго мълчаха, накрая Роуз каза:
— Не исках да те нараня, Джо.
— Не си ми сторила нищо лошо.
— Грешиш.
Той я погледна, но не посмя да я попита какво е направила.
— Не ме мрази прекалено много.
— Изобщо не те мразя.
— Подбудите ми бяха благородни. Не винаги е било така. Сигурно не са били безупречно чисти, когато започнах работа по „Проект 99“. Но този път мотивите ми бяха безкористни, Джо.
Докато излизаха от блесналия в светлини Лос Анджелис и предградията му, Джо чакаше Роуз да му обясни защо трябва да я мрази.
— Така…, нека да ти кажа — каза тя — за единствения истински успех на проекта…
— Представи си, че се изкачваш с асансьора от най-долното ниво на тези подземни етажи. Оставяме момчето в неговия контейнер и отиваме нагоре към стаята за проверки. Насочваме се към помещението на партера, където живее CCY-21-21.
Момиченцето е създадено от Роуз Тъкър една година след 89–58. То е прекрасно дете, чувствително, с чисто лице, със златиста коса и тъмносини очи. Макар че повечето от сирачетата, които живеят тук, са със средна интелигентност, CCY-21-21 има необикновено висок коефициент на интелигентност, може би дори по-висок от този на 89–58 и е много ученолюбива. Тя е тихо, много грациозно момиче, и притежава естествен чар, ала през първите три години от живота си не проявява никакви паранормални способности.