Роуз знае, че ако отново ги спрат и момичето протегне ръка, за да се здрависа, ще ги застрелят на място.
Трябва да напуснат района бързо, преди охраната да разбере какво се е случило с петима от мъжете. Ще организират преследване, може би с помощта на местните, държавните и федералните власти. Роуз кара лудо, безразсъдно, с умение, плод на отчаянието, което тя никога не е притежавала. 21–21 наблюдава широките поля, които се нижат покрай колата и накрая казва:
— Колко е просторно тук.
Роуз се засмива:
— Скъпа, нищо не си видяла още.
Разбира, че трябва колкото е възможно по-бързо да използва медиите, за да покаже лечителските способности на 21–21, и да демонстрира най-големия дар, който детето може да поднесе на човечеството. Само силите на невежеството и мрака имат полза от запазване на тайната. Роуз вярва, че 21–21 никога няма да бъде в безопасност, докато светът не разбере за нея, не я приеме и попречи да бъде задържана.
Бившите й шефове знаят, че тя ще пожелае да запознае света с откритието си. Всички медии са в ръцете им — те са неуловими като сенките на облаците върху повърхността на езеро, което ги прави още по-опасни. Ще се опитат да я открият възможно най-бързо, преди да успее да направи тайната достояние на хората.
Тя познава журналист, на когото вярва, че няма да я предаде: Лайза Пекатоне, стара приятелка от колежа, която работи в „Поуст“ в Лос Анджелис.
Налага се час по-скоро да вземат самолет за Южна Калифорния. „Проект 99“ се спонсорира от частната индустрия, отбранителния сектор и други могъщи правителствени организации. По-лесно е да се спре лавината, отколкото да се съпротивляваш на тези сили. Скоро ще започнат да използват свръхмодерната техника, с която разполагат, за да открият бегълките.
Роуз стига до извода, че през колкото повече щати премине, толкова по-безопасно ще бъде пътуването, затова се насочва към Хагерстоун, Мериленд и от там към Харисбърг, Пенсилвания. Пътуването минава без никакви произшествия. Въпреки това тя все повече се безпокои, че в автомобила е монтирано устройство, което показва местоположението му. Ще я хванат независимо от разстоянието, което е между нея и Манасас. В Харисбърг тя изоставя колата и заедно с момичето продължават за Ню Йорк с автобус.
Когато са на борда на полет 353, Роуз се чувства в безопасност. Веднага след приземяването на летището в Лос Анджелис тя ще бъде посрещната от Лайза Пекатоне и много други представители на медиите, на които ще съобщи за сензационното си откритие.
В списъка на пътниците вписва малката като нейна доведена дъщеря от брака й с бял мъж и й дава името Мери Тъкър. На медиите тя възнамерява да съобщи инициалите CCY-21-21, защото те напомнят на инициалите на концлагеристите, което ще даде представя за целите на проекта и ще предизвика симпатия към детето.
От другата страна на пътеката в самолета до тях са седнали майка и двете й дъщери, които се връщат у дома. Мишел, Криси и Нина Карпентър.
Нина, която е приблизително на годините и възрастта на 21–21, си играе с електронната игра „Прасета и принцове“, предназначена за деца от предучилищна възраст. 21–21 е очарована от звуците и образите на малкия екран. Като вижда това, Нина моли Мери да седнат на съседните празни места и да играят заедно. Роуз се колебае дали да й разреши, но знае, че 21–21 е много интелигентна за възрастта си и осъзнава, че трябва да се пази, затова се съгласява. Нина е очарователно дете, мило и общително. Макар че 21–21 е гений с умствени способности на първокурсник от колеж, въпреки че е лечителка с чудодейни способности и надеждата на света, тя е запленена от Нина, иска да бъде Нина, да бъде страхотна като Нина и несъзнателно започва да имитира жестовете на Нина и начина й на говорене.
Тъй като е късна нощ, на Нина й се приспива. Тя дава играта на новата си приятелка, преди да седне при майка си и сестра си.
Изпълнена с възхищение, 21–21 се връща на мястото си при Роуз, като притиска към себе си малката електронна игра, сякаш е безценно съкровище. Сега тя няма дори да играе с нея, защото се страхува, че може да я счупи.
Намираха се на запад от град Рънинг Лейк, все още доста далеч от езерото Биг Беър. Докато слушаше Роуз, Джо едва сдържаше яростта си. Знаеше, че няма причина да се сърди на тази жена или на детето, което имаше име, като всички от сиропиталището, но въпреки това буквално бе побеснял — може би, защото гневът му помагаше да се справя с препятствията, както беше правил в младостта си.
Обърна се към спътницата си и попита:
— Как Нортън Нелър се вписва в това, освен, че притежава голямо парче от „Текнолоджик“, които са част от „Проект 99“?