Когато се върна от ярката синева, остана неподвижен, треперейки като лист от прозрението. След известно време отвори очи. Дъщеря му се усмихваше. Очите й бяха сини, не сиви. Чертите й не бяха като тези на Нина, която той беше обичал толкова дълбоко. Но не бе избледняващ огън, както беше изглеждала преди, и той се запита как е позволил на гнева си да му попречи да види истинската й същност. Беше сияйна светлина, ослепително ярка, каквато беше неговата Нина… каквито са всички хора по света.