— Боя се, че нямаме голям избор. Никой в това семейство не пие кой знае колко.
Опитаха питиетата. За момент единственият звук, който се чуваше, беше тракането на леда в чашите. Кларис наруши мълчанието:
— Знаем, че е самоубийство, защото е записано. Тъй като помисли, че не е разбрал, Джо попита:
— Кой го е записал?
— Нора, майката на Боб — каза Кларис. — Направила е видеозапис на собственото си самоубийство.
Навън падаше мрак. Нощта сякаш се притискаше в стъклата на прозорците.
Бързо и сбито, със завиден самоконтрол Кларис разказа, каквото знаеше за ужасната смърт на свекърва си. Говореше тихо и всяка дума беше ясна и отчетлива като камбанен звън и сякаш отекваше в Джо, докато накрая той затрепери.
Боб Вейдънс не довърши нито едно от изреченията на съпругата си. Мълчеше, докато тя разказваше, и не гледаше нито към Кларис, нито към Джо. Беше се втренчил в чашата си, от която често отпиваше.
Компактната осеммилиметрова видеокамера „Санио“, с която беше заснета смъртта, беше на Том Вейдънс.
Беше лесна за използване. Макар че Нора не е имала някакъв опит в използването на подобни камери, тя е научила за няколко минути основните положения.
Акумулаторната батерия сигурно е била изтощена след едногодишен престой в килера. Следователно на Нора Вейдънс й е отнело известно време да я зареди, което показва смразяващо обмисляне на подробностите. Полицията намерила адаптера за променлив ток и агрегата за зареждане, включени в един контакт в кухнята.
Във вторник сутринта Нора отишла зад къщата и поставила камерата на масата във вътрешния двор. Използвала две книги като подпора, за да наклони камерата до желания ъгъл и след това я включила.
Докато камерата работела, тя нагласила пластмасовия стол на три метра от обектива. Отново погледнала през визьора, за да се увери, че столът е в кадър.
След това се върнала при стола, леко го преместила и се е съблякла пред камерата, което не е в стила на човек, който ще се самоубива. Старателно сгънала блузата, чорапите и бельото си и ги е оставила настрани върху плочките.
Съблечена, излязла от обхвата на обектива и очевидно отишла в кухнята. След четирийсет секунди се върнала с касапски нож. Седнала на стола с лице към камерата.
Според заключението на съдебния лекар Нора Вейдънс, която е била в добро физическо и както дотогава се е смятало, психическо състояние, се е самоубила. Хванала касапския нож с две ръце и яростно забила острието в корема си. На третия път издърпала ножа и се изкормила. Хвърлила го и се свлякла на стола, след по-малко от минута умряла от загуба на кръв.
Камерата продължила да снима до края на двайсетминутната осеммилиметрова касета.
Два часа по-късно в десет и половина Такаши Мишима, шейсет и шест годишен стар градинар, при обичайния си обход открил тялото и веднага извикал полицията.
Когато Кларис завърши разказа си, Джо промълви:
— Исусе!
Боб наля още уиски. Ръцете му трепереха и бутилката тракаше по чашите. Накрая Джо каза:
— Предполагам, че полицията разполага със записа.
— Да — каза Боб.
— Значи този видеозапис ви е известен от втора ръка. Искам да кажа, че никой от вас не го е гледал.
— Аз не съм — каза Боб. — Но Кларис го е гледала.
Тя се беше втренчила в питието си.
— Казаха ни какво има на касетата, но нито аз, нито Боб можехме да повярваме, независимо че ни го казваше полицията и че нямаха причина да ни лъжат. В петък сутринта преди погребението отидох до полицейското управление и изгледах записа. Трябваше да знаем. И сега знаем. Когато ни върнат касетата, ще я унищожа. Боб не трябва никога да я вижда. Никога.
Макар че Джо вече изпитваше голямо уважение към тази жена, тя се издигна още повече в очите му.
— Има някои неща, които не са ми много ясни — каза той. — Мога ли да ви задам няколко въпроса?
— Давайте — каза Боб. — Ние също имаме много въпроси по отношение на този запис, хиляди проклети въпроси.
— Първо, всичко изглежда така, сякаш няма никаква възможност Нора да е действала по принуда.
Кларис поклати глава.
— Това е нещо, което никого не можеш да накараш да направи насила, нали? Не само с психологически натиск или заплахи. Освен това никой друг не е влязъл в обхвата на камерата. Очите й не се насочваха към някого извън обхвата на камерата. Била е сама.
— Кларис, когато описа записа, звучеше така, сякаш Нора е действала като машина.
— Тя изглеждаше точно по този начин почти през цялото време. Никакви емоции, лицето й беше безизразно.
— Почти през цялото време? Значи в един момент е показала някакво чувство?