— Два пъти. След като почти ce беше съблякла, тя се поколеба, преди да си свали бельото. Тя беше стеснителен човек, Джо. Това е най-странното в тази история.
Със затворени очи, Боб промълви:
— Дори ако приемем, че е била душевно разстроена, трудно е да си представим, че се е снимала гола или че е искала да бъде намерена по този начин.
Кларис каза:
— Има висока ограда около задния двор. Съседите не са могли да я видят. Но Боб е прав, тя не би искала да я намерят в този вид. Както и да е, докато се канеше да си свали бельото, се поколеба. Накрая този студен и безразличен поглед се промени. За миг лицето й се изкриви от ужас.
Като правеше гримаси, докато извикваше във въображението си ужасната сцена, Кларис описа този момент, сякаш отново го виждаше:
— Погледът й е безизразен, клепачите й сякаш се затварят… изведнъж очите й се разширяват и придобиват някаква дълбочина. Лицето й се изкривява… изглежда така шокирана, ужасена. Отчаяно изражение, което спира дъха па човек. Но то се задържа само секунда-две, след това тя потреперва и изражението изчезва, тя става отново като машина. Сваля си бельото, сгъва го и го оставя настрана.
— Прилагала ли е някакво лечение? — попита Джо. Да допуснем, че е приела медикамент, който причинява нервно разстройство или драстична промяна на поведението.
Кларис отговори:
— Нейният доктор ни каза, че не й е предписвал никакво лечение. Но заради поведението й пред камерата полицията подозира, че може да е взела наркотици. Правят се токсикологични тестове.
— Което е абсурдно — каза Боб твърдо. — Майка ми никога не би взела наркотици. Не пиеше дори аспирин: Беше толкова невинен човек, Джо, сякаш не знаеше всичките лоши неща, които бяха станали на този свят през последните трийсет години, сякаш живееше в друго време и беше щастлива.
— Правиха аутопсия — каза Кларис. — Не са открили тумор, нито други мозъчни увреждания. Няма медицинско обяснение за това, което е направила.
— Спомена, че на два пъти е проявила някаква емоция.
— Точно преди да се прободе. Беше просто проблясък, по-кратък дори от първия. Като спазъм. Цялото й лице се изкриви, сякаш тя щеше да изкрещи. После проблясъкът помръкна.
— Искаш да кажеш, че не е извикала, нито изкрещяла? — промълви Джо.
— Не.
— Но това е невъзможно.
— Точно накрая, когато изпуска ножа, се чува тих звук, като въздишка.
— Болката… — Джо не можа да каже, че болката на Нора Вейдънс трябва да е била ужасна.
— Но тя не е извикала — настоя Кларис.
— Микрофонът работел ли е?
— Да.
— На видеозаписа — намеси се Кларис — се чуват други шумове. Стъргане на стола по плочките, когато го е намествала. Чуруликане на птички. Едно виещо в далечината куче. Но Нора не издава нито звук.
Когато излезе на улицата, Джо почти очакваше да види бял микробус или друго подозрително возило пред дома на семейство Вейдънс. От съседната къща се чуваше музика. Беше горещо, но от запад подухна лек ветрец и донесе аромата на цъфнал жасмин. Джо не долови заплаха в приятната нощ.
Докато с Кларис и Боб вървяха към портата, той попита:
— Когато са открили Нора, снимката на гроба била ли е в нея?
Боб отговори:
— Не. Оставила я на масата в кухнята.
— Намерихме снимката на масата, когато пристигнахме от Сан Диего — потвърди Кларис. — До чинията със закуска.
Джо изненадано попита:
— Изяла ли е закуската си?
— Знам какво си мислиш — каза Кларис. — Ако тя е щяла да се самоубива, защо ще закусва? Дори е още по-странно, Джо. Приготвила си е омлет със сирене, лук и шунка. Имаше препечени филии, както и чаша прясно изстискам портокалов сок. Изяла е наполовина закуската си, после е излязла навън с камерата.
— Според описанието ти Нора е била депресирана. Как е имала търпение да приготви такава закуска?
Кларис добави:
— И забележи това — до чинията й е отворен „Лос Анджелис Таймс“…
— … и е четяла комикси — завърши Боб.
За момент замълчаха, като се опитваха да разберат неразбираемото. После Боб каза:
— Сега разбираш какво имах предвид, когато казах, че сами си задаваме хиляди въпроси.
Кларис прегърна Джо, сякаш бяха стари приятели.
— Надявам се, че тази Роуз е добър човек, както казваш. Надявам се, че ще я намериш. И каквото и да трябва да ти каже, надявам се, че ще ти донесе покой, Джо.
Разчувстван, той също я притисна в прегръдките си:
— Благодаря, Кларис.
Боб беше написал на един лист адреса им в Мирамар и телефонния им номер. Сгъна го и го даде на Джо:
— В случай, че имаш още въпроси или ако разбереш нещо, което ще ни помогне да проумеем случилото се.