Делмънови му бяха много симпатични, но всъщност бяха непознати, които беше видял за пръв и последен път.
Лайза му беше приятелка. Сега тя беше мъртва. И какво от това? Всеки умира рано или късно. Децата ви. Жената, която е била любовта на вашия живот. Всички.
Пълната му апатия го уплаши. Почувства се ужасно. Но не можеше да се насили да чувства болката на другите. Само мъката за скъпите покойници разяждаше душата му.
Запита се в какво ли чудовище ще се превърне, ако дори смъртта на Мишел, Криси и Нина престане да го вълнува. За пръв път разбра, че абсолютното равнодушие може да донесе не вътрешен мир, а ожесточение и омраза.
Сервизът и денонощният супермаркет се намираха на три пресечки от неговия мотел. Навън близо до тоалетните имаше два обществени телефона.
Няколко нощни пеперуди, бели като снежинки, кръжаха под конусообразните лампи, монтирани под стрехите на сградите. Увеличените до огромни размери изкривени сенки на крилата им трептяха по бялата гипсова стена.
Джо не беше анулирал служебната си телефонна карта. Възнамеряваше да проведе няколко разговора от обществен апарат, за да не разберат преследвачите му къде се намира, в случай че телефонът в мотелската му стая се подслушва.
Налагаше се да говори с Барбара Кристмън, която отговаряше за разследването на катастрофата на полет 353. Сега на Западния бряг беше единайсет часът, а във Вашингтон беше два часът сутринта. Разбира се, в неделя тя нямаше да е в офиса си и макар че навярно в Националния съвет за безопасен транспорт имаше дежурен служител, в никакъв случай нямаше да му дадат домашния номер на следователката.
Въпреки това той намери номера в указателя и позвъни. Новата автоматичната телефонна система на съвета му даде вътрешните номера, и съобщи, че може да остави съобщение за всеки член на съвета, старшия следовател, отговарящ за катастрофите, или за някой по-низш служител. Системата беше такава, че ако въведеше първата буква от собственото име и първите четири букви на фамилията на човека, за когото искаше да остави съобщение, щяха да го свържат. Когато въведе Б-К-Р-И-С, механичен глас го информира, че такъв вътрешен номер не съществува. Опита отново, но със същия резултат.
Или Барбара Кристмън вече не работеше там, или системата за гласови съобщения не беше изправна.
Всяка катастрофа се разследваше от старшия следовател, който работи в центъра на НСБТ във Вашингтон, останалите членове на даден екип можеха да бъдат подбирани от специалисти в съответните области от центровете в цялата страна: Апкоридж, Атланта, Чикаго, Денвър, Форт Уърт, Лос Анджелис, Маями, Канзас Сити, Ню Йорк Сити и Сиатъл. От компютъра на „Поуст“ Джо беше взел списък с повечето, ако не и всичките членове на екипа, но не знаеше кой от тях къде се намира.
Тъй като мястото на катастрофата беше на малко повече от сто и шейсет километра южно от Денвър, Джо допусна, че поне няколко човека от екипа са били привлечени от там. Като използва списъка с единайсетте имена, той се свърза с телефонни справки в Денвър.
Откри номерата на трима души. Останалите осем или не бяха включени в списъка, или не живееха, в района на Денвър.
Непрестанното увеличаване и смаляване на сенките на пеперудите по циментовата стена на бензиностанцията върнаха Джо към нещо, случило се в миналото, споменът, за което му убягваше. За миг се вторачи във връхлитащите сенки, които бяха безформени като фигури, образувани от разтопен восък, но не можа да разбере за какво му напомняха.
Макар че минаваше полунощ, той се обади и на тримата, чиито телефонни номера беше намерил. Първият бе натоварен с разследване на метеорологичните фактори, отнасящи се до катастрофата. На неговия номер отговори телефонен секретар, но Джо не остави съобщение. Вторият беше ръководител на екипа, който отговаряше за търсенето на металургически доказателства. Тъй като вероятно беше събуден от телефона, той беше кисел и неотзивчив. Третият човек осигури връзката с Барбара Кристмън, от която Джо имаше нужда.
Той се казваше Марио Оливери. Ръководеше отдела, занимаващ се с търсенето на грешките, които вероятно са били допуснати от екипажа на самолета или авиодиспечерите.