Родителите ни никога не са били част от живота на някоя от двете ни, но знаехме, че се гордеят с Джулия, защото всъщност присъстваха на някои от представленията й. Тази вечер беше най-голямото изпълнение в живота й, вечерта, в която сред публиката имаше хора от Американската балетна академия. Това беше прослушването на Джулия за училището на мечтите й.
Исках да й обясня колко съжалявам, задето родителите ни не успяват да се осъзнаят, та да са там и да я подкрепят, но знаех, че това само би я накарало да се чувства по-зле. Поне имахме Териза, по-малката сестра на майка ни. Тя винаги беше до нас, дори когато родителите ни не бяха.
Джулия се обърна към мен, а от очите й се излъчваше обич.
— Благодаря, че си тук. Наясно съм колко си заета с твоето учене.
— Не бих го пропуснала за нищо на света.
— Знам – втурна се към мен и ме прегърна силно. – Знаеш, че те обичам повече от всеки друг, нали?
Притиснах я по-здраво.
— И аз те обичам повече от всичко на света – неохотно се освободих от хватката й. – Най-добре да се връщам на мястото си.
Тя стисна ръцете ми.
— Мислиш ли, че ще вляза?
Да доловя тревога в тона й винаги ме правеше неспокойна. Част от мен мразеше, задето е така погълната от танците, но друга част беше благодарна, че именно те й помогнаха да преодолее преживяната травма.
— Знам, че ще влезеш.
Тя ми се усмихна треперливо и аз я оставих да се приготвя.
Пренебрегнах намръщените физиономии на хората, които бях избутала по-рано, заех мястото си и зачаках разтревожено завесата да се вдигне отново. Ще ми се да знаех кои бяха представителите на балетната школа.
Сърцето ми пърхаше в гърдите заради сестра ми и седях напрегнато на мястото си, когато музиката зазвуча отново и започна второ действие.
Джулия беше съвършена балерина.
В това нямах съмнения.
Така че не го очаквах.
Не забелязах да се задава.
По-късно научих от преподавателката й, че се е запънала на поредица от стъпки, нещо, което не бях забелязала, и това явно е разстроило Джулия.
Това, което успяхме да заключим, когато го обсъдихме в последствие, беше, че грешката я е сринала напълно.
Именно заради това наблюдавах с ужас, когато тя залитна при приземяването си, след като изпълни гран жете. Хората до мен поеха рязко въздух, когато тя се изправи и премина към следващото движение. Забих пръсти в подлакътниците на седалката.
И тогава се случи.
Джулия изпълни трудно движение, при което трябваше да снижи протегната си ръка по време на арабеска, докато ръката й не достигнеше почти до земята във висока арабеска. Беше ми обяснявала колко много вътрешен контрол и сила се изискват.
Стомахът ми се преобърна, когато тя се олюля, изгуби равновесие… и падна.
Исках да се разплача, докато гледах как сестра ми просто седи на сцената и изглежда ужасена и съсипана.
Продължаваше да не помръдва и една от другите балерини се втурна към нея. Не даваше вид да я чува. Партньорът й Мика я вдигна и слезе забързано от сцената с нея в ръце.
Чувах мърморенето сред публиката, но бях прекалено заета да напусна залата възможно най-бързо, та да му обръщам внимание.
Трябваше да се добера до сестра си.
С препускащо сърце затичах по коридорите на театъра, като избутвах хора от пътя си.
Влетях вътре, а вратата се затръшна след мен, но нея я нямаше вътре.
Страх, необясним страх, сграбчи гърдите ми. Завъртях се и отворих рязко вратата. Но като пристъпих навън, се сринах в тъмнината с крясък.
Тялото ми се удари в нещо твърдо, но не почувствах никаква болка.
Докато не отворих очи.
Намирах се в мазето на родителите ми.
Не.
Така и не се бяха преместили, въпреки че беше редно да го сторят.
Така че аз никога не се бях връщала в мазето.
Досега.
Страхът, който изпитвах, ме парализираше.
Но после дочух издайническо скърцане.
Не го исках, но се налагаше, така че бавно се обърнах.
И целият ми свят рухна.
Скърцането беше издавано от въже, завързано за тръба, минаваща по тавана на мазето. От него висеше тялото на сестра ми и го караше да проскърцва с олюляването си.