Всичко само подсили онова, което Купър вече знаеше: Джесика Хънтингтън представляваше пълна противоположност на себичната му бивша жена във всяко възможно отношение. Беше мила, съобразителна и щедра.
И преди никога не бе изпитвал подобни чувства към друг човек.
Не можеше да спре да мисли за нея, постоянно му се искаше да я докосва и просто се чувстваше… преизпълнен от нея.
Проблемът се състоеше в това, че независимостта и навика й да разчита на себе си, от които толкова се възхищаваше, сега бяха точно нещата, които я отдалечаваха от него. В началото, като започнаха да се виждат, мислеше, че да не се налага да носи пълната отговорност ще му подейства освежаващо. Сега Купър осъзнаваше, че той просто беше такъв тип човек. Настроен да е на линия. Не искаше от нея да се откаже от самоличността си, но имаше желание да му позволи поне мъничко да се погрижи за нея. Да го допусне до себе си, та да може да й помогне с онова, което я терзаеше.
Но тя не го правеше.
И от това наистина болеше.
Постара се да обуздае раздразнението си.
— Не е нищо, Джесика. Това е четвъртият ти кошмар за тази седмица. И броим само нощите, когато си била с мен.
Тя му хвърли поглед през рамо, но изражението й беше напълно непроницаемо. Тонът й беше равен, когато каза:
— Казах ти, че тази вечер ще остана в хотела, че не искам да те притеснявам.
Раздразнението му прерасна в гняв.
— Не опира до това да не ме притесняваш, а до това какво те тормози.
Хората не страдаха от подобни кошмари без причина. Вече знаеше, че има нещо в миналото на Джес, което тя прикриваше, но сега наистина започваше да се тревожи на тази тема. Преди него беше отказвала да има емоционални отношения с друг мъж; нямаше нищо, което да я задържи обратно в Уилмингтън; празният й живот… потайното й минало… ето това започваше да го смущава. Боеше се, че съществува нещо голямо, което не му казва.
— Нищо не ме тормози – произнесе със същия равен тон.
— Лъжеш.
Тя въздъхна и отклони поглед. Забеляза мускулче да играе върху челюстта й.
— Хубаво. Има нещо – изгледа го остро. Всеки път, щом започнеше да разпитва на тема миналото й, тя ставаше студена и дръпната и това не му харесваше. – Не е нещо, което да имам желание да споделя с когото и да било.
— По дяволите, Джесика – той отметна завивката и стана от леглото. – Аз не съм кой да е – посегна към бельото и анцуга си. Нуждаеше се от пространство. Имаше нужда да потича.
— Купър – долови отчаянието в гласа й, усети да обвива длан около китката му, за да го спре. Погледна нагоре към него с големи, тъжни и уморени очи. – Аз… Свързано е със сестра ми.
При това признание започна да го изпълва облекчение.
— Какво за сестра ти?
Тя го подръпна за китката и той седна на леглото до нея. Джес мигом се разтопи срещу него, като опря буза в голите му гърди.
И просто така гневът го напусна веднага щом усети колко силно трепереше тя. Задържа я близо до себе си и потърка с палец копринената кожа на ръката й.
— Какво за сестра ти? – повтори.
— Аз… Имам ужасни кошмари около годишнината от смъртта й. Но не желая да ги коментирам.
— Хайде, Джес, ти си лекар. Безспорно си наясно, че ако поговориш, може да ти помогне.
Тя поклати глава срещу него, а косата й погъделичка гърдите му.
— Не искам да мислиш, че те отрязвам. Не говоря за това с никого – отдръпна се да го погледне в лицето, а изражението й беше умоляващо. – Моля те… Кошмарите ще отшумят. Повярвай ми.
Заля го разочарование. И не успя да го прикрие. Проблемът не се състоеше в това той да повярва на нея. Ако тя не можеше да вярва на него, бяха изправени пред сериозен проблем. Пусна я и се изплъзна от допира й, когато се опита да го дръпне обратно.
— Ще отида да потичам.
— Купър – произнесе умолително.
Струваше му много да не погледне назад към нея.
Всепоглъщаща паника.
Именно това почувствах, докато наблюдавах Купър да напуска спалнята.
Не исках да го изгубя заради това, заради моите тайни, но усещах как ми се изплъзва с всеки ден, в който премълчавах неща пред него.
Ако знаеше истината… така или иначе пак щях да го изгубя.
Последните седем седмици, които прекарах да опознавам този мъж, бяха най-хубавите в живота ми. И последният месец, в който имах възможността да бъда жената, сгушваща се в прегръдките му нощем, беше божествен.
Бях отминала етапа с влюбването.
Вече бях влюбена.
Силно.
Мисълта да го изгубя беше парализираща.
— Не – отметнах завивката и дръпнах една негова тениска от стола. Забързано я навлякох през глава и изхвърчах от спалнята.