— Купър! – затичах надолу по стълбите и го хванах на прага.
Той погледна назад към мен с ледено изражение.
— Връщай се в леглото.
— Не – в мига, щом го достигнах, го стиснах здраво за ръката и го дръпнах вътре, като заедно с това се мъчех да затворя.
— Моля те.
За мое облекчение той влезе обратно вътре и затвори, но го чувствах скован в хватката си.
Отчаяна да го утеша, да надвия съпротивата му срещу ласките ми, аз обвих ръце около шията му и го целунах по устните. Той остана напълно неподвижен, неподатлив, независимо колко много целувки редях по лицето му или как заравях пръсти в косата му по както му харесваше.
— Купър – промърморих срещу устата му. Почувствах мъчителен възел в стомаха си заради ледена му дистанцираност.
— Недей.
— Защо не? – произнесе дрезгаво. – Точно така постъпваш ти с мен.
Гърдите ми бяха пронизани от болка. Отдръпнах се ужасено.
— Не – промълвих и поклатих глава.
— Да – кимна, а изражението на лицето му беше каменно.
— Всеки път, щом се опитам дори да спомена семейството ти или миналото ти, ти се заключваш за мен. Нима мислиш, че като ми заявиш как не говориш с никого за това, ще ме накараш да се чувствам по-добре? Не се предполага, че аз съм кой да е за теб. Не и като се има предвид какво си ти за мен.
Почувствах как паника сковава гърдите ми.
— Защо? – отроних, а дишането ми беше учестено и плитко.
— Защо ти е нужно да знаеш тези неща? Защо просто не приемеш това? – посочих към себе си. – Това, което е пред теб. Ти… – притиснах дланта му към гърдите си. – Ти притежаваш повече от мен, отколкото някой мъж някога е притежавал. Моля те, искай само мен. Просто мен. Такава, каквато ме имаш сега.
Купър не помръдна, но забелязах очите му да проблясват. Това беше достатъчно.
Би могло да е достатъчно.
Възползвах се, пристъпих обратно към него и долепих тяло до неговото. Залепих целувка на шията му и вдишах мускусния му мирис.
— Купър – прошепнах.
Той обгърна гърдите ми с длани, а палецът му потърка зърното ми.
— Да – отново го целунах и обходих ръката му с върховете на пръстите си. – Купър… – той притисна устни в моите и погълна стона ми на облекчена потребност. Успявах да вкуся и да почувствам гнева и похотта му, когато обхвана тила ми с една ръка, а с другата ме притисна във вратата.
Въпреки недоумяващия гняв, който чувствах у него, вкопчих се за още, защото това беше емоция, а аз имах нужда той да изпитва чувства към на мен. Не исках никога да се стига до там да гледа мен по начина, по който гледаше бившата си – все едно съм нищо за него, когато някога съм представлявала толкова много. Забих пръсти в гърба му, а той вдигна високо бедрото ми, та да може да се притисне по-дълбоко между краката ми. От устните ми се откъсна стон на сласт и отчаяние. Купър изръмжа. Звукът предизвика тръпки на възбуда в долната част на корема ми и аз се притиснах към него за още.
Целувката му стана по-настоятелна, прерасна в отчаяна и жадна, почти като за наказание.
— Онова, което правиш… — произнесе срещу устата ми, а пръстите му се забиха болезнено в кръста ми.
Когато отново прошепнах името му, в очите му надникна нещо мрачно и свирепо. Част от секундата по-късно съблече тениската ми и ръцете му бяха по цялото ми тяло.
— Стига ли това? – попита с предрезгавял глас и ме насочи към трапезарията. – Ако ще е така, искам го всичкото.
Не разбрах какво има предвид, докато не се озовах просната на масата с гърди, сплескани срещу хладното дърво. Ахнах заради това колко внезапно се случи и после заради моята уязвимост, когато раздалечи краката ми със стъпало.
Приведе се над мен с гърди, опрени в гърба ми, а пръстите му галеха вътрешната част на бедрото ми близо до вагината ми.
Изпуснах ново сподавено ахване, когато тикна два пръста в мен.
— Подгизнала си – изръмжа доволно в ухото ми. – Поне това ще получа от теб.
Отдръпна се и пръстите му се изплъзнаха от мен. В следващия миг почувствах горещия му и пулсиращ член да се отърква в мен, а ръцете му стиснаха хълбоците ми.
Влезе в мен със засилка.
В първия момент усетих болка, която обаче мигом беше заместена от прилив на наслада, когато той плъзна члена си навън от мен и после обратно вътре.
Горната част на тялото ми се пързаляше напред и назад по масата, а зърната ми се търкаха в лакираното дърво при напористите тласъци на Купър. Усещанията се сляха в едно, докато не се озовах подвластна на сластта, подвластна на един копнеж – той да ме чука.
За това не съществуваше друга дума.