Беше грубо и настойчиво.
Не като първия ни път заедно.
Онова беше експлозия в резултат на натрупано сексуално напрежение.
Това тук беше ярост.
Тази на Купър.
Разочарованието му.
Обидата му.
Потребността му да има поне едно нещо от мен, което друг не е имал.
Почувствах се искана.
Почувствах се нужна.
И това ме направи щастлива.
Изплаках името му в молба за още и хватката му на хълбоците ми стана болезнена.
Прелестната наслада градираше и градираше у мен и след още един дълбок тласък вече не можех да я контролирам. Оргазмът ми експлодира и изпълни цялото ми тяло, а мускулите ми се стегнаха около пениса на Купър.
— Джесика – изпъшка той и тазът му застина за миг, преди да усетя, че и той е свършил с няколко резки движения срещу дупето ми.
Съзнанието ми още се мъчеше да възприеме случилото се и след като желанието утихна достатъчно много, та да отстъпи място на реалността, въпреки отпуснатите ми мускули аз затреперих върху масата.
Купър покри гърба ми и задвижи ръце в успокоителни ласки.
— Джес – произнесе меко в ухото ми. – По дяволите, Джес.
Притиснах се нагоре към него, а той се отдръпна и излезе от мен. С малкото останала ми енергия се избутах от масата и се обърнах към него. Купър мигом се намести между краката ми, а ръцете му стиснаха дупето, за да ме повдигне, така че да обвия крака около него. Прегърнах го през раменете и двамата се взряхме един в друг.
Купър изглеждаше толкова разтърсен, колкото се чувствах аз.
— Не ме изоставяй – промълвих, а думите ми прозвучаха една идея по-силно от шепот. – Тъкмо те открих.
Той затвори очи, все едно изреченото го беше наранило, а после зарови лице в шията ми и ме стисна здраво.
Останахме така, както ми се стори цяла вечност, преди най-накрая да ме целуне нежно, бавно… успокоително.
И след това ме отнесе обратно в леглото.
— Така че предложих да се премести в „Океанска гледка“ стаята, в която живеех аз, докато бях на почивка, а той имаше дързостта да недоволства и срещу нея – заявих ядосано, все още неспособна да надмогна най-капризния кучи син, когото бях имала нещастието да срещна в живота си. – Казвам ти, не знам как Бейли търпи това. Беше така хладнокръвна и спокойна, дори дружелюбна към него.
Купър ме стисна за ръка, докато крачехме редом по Дувър Стрийт. Това значеше, че слуша ропота ми срещу най-новия вбесяващ гост на хотела.
— А после… После изтресе право в лицето на Бейли „Интериорът е далеч по-прочувствен, отколкото изглеждаше на онлайн снимките“. Какво има предвид с това? Знам какво означава думата, но как може декор да е сантиментален? И какво му е лошото на интериора? Но последната сламка, последната сламка, беше, когато нарече Бейли дразнеща и заяви, че трябвало да се настани в „Парадайз Сандс“, но нейният хотел бил по-евтин и това го накарало да допусне тази ужасна грешка. Личеше, че се кани да подходи дипломатично, но на мен ми стигаше, защото ако не беше напуснал хотела, сигурно щях да го удуша.
Купър се позасмя и ме изгледа с ъгълчето на окото си по начин, който не можах да разбера.
— Какво?
— Прекарваш прекалено много време с Кат.
Ухилих се.
— Тя притежава борбеността, за каквато плачеше тази ситуация. Аз просто я вкарах в действие.
— Сега вече съм разтревожен. Какво направи?
— Изритах го от хотела – заявих и се помъчих да се не се чувствам зле, като си припомних изражението на лицето на Бейли. – Поясних му, че ако ще е груб със собственичката, може да си вземе багажа, да разкара надутия си задник от сградата и в крайна сметка да се настани в „Парадайз Сандс“. Той отговори, че ще го стори. Сега Бейли ми е бясна.
— Джес – засмя се и поклати глава. – Хубаво е, че си се застъпила за Бейли, но разбирам защо ти е ядосана. Прогонила си гост. Доколкото ми е известно, нито веднъж, откакто държи хотела, не е гонила гост.
Чувството на вина започна да се усилва.
— Но със сигурност тази ситуация го изискваше.
Той повдигна рамене.
— Аз бих го изхвърлил от бара си, но това е различно.
— Не съм допускала, че Бейли е човек, който би търпял подобно отношение.
— Занимава се с хотелиерство. Това върви с работата. Защо мислиш в личния си живот проявява такава непоносимост към глупости. Трупа се.
Засмях се и се сгуших по-близо.
— Искаш ли да чуеш най-хубавото? Частта, която не е известна дори на Бейли.
Очите му се усмихнаха и аз го приех, за да.
— Тя има личния номер на Вон. Били си разменили номерата за бизнес цели…
— И ние го направихме. Същото важи за повечето хора на Дъсчената алея.