— Здравей и на теб – обви ръка около кръста й и я притегли за целувка. – Хубаво е, че те виждам – вгледа се в очите й и радостта, че я вижда помръкна. – Какво има?
— Аз… Ъъ… – тя въздъхна, а пръстите й се вдървиха върху раменете му. – Просто се натъкнах на Дейна.
И сутринта става все по-хубава.
— Сега какво?
— О, имаше да сподели нещо много интересно – Джесика се отдръпна, свали един стол от близката маса и се настани върху освободеното от него пространство. Той се постара да не позволи да бъде разсейвай от спомените за първия път, когато бяха правили секс.
Скръсти ръце пред гърдите си и прогони спомена поне за момента.
— Хайде, казвай.
Джесика му отправи неразгадаем поглед.
— Каза, че искаш деца повече от всичко и когато си научил, че тя не може да има, си възнегодувал срещу нея, станал си студен и дистанциран, а тя се е почувствала наранена, отказвала да обсъди осиновяване и ти изневерила, за да заглуши болката.
Сърцето му се сви.
Кръвта му закипя.
За секунда дори не успяваше да заговори, толкова беше бесен.
— Купър.
Вдигна ръка, защото имаше нужда от минута.
Най-накрая, когато почувства, че няма да запрати маса през прозореца, изстреля:
— Разбира се, че тя ще представи нещата така.
Джесика скочи от масата и приближи към него, плъзна длани нагоре по ръцете му и ги сключи на тила му. Взря се в очите му и му даде да разбере всичко онова, което чувстваше към него, но не беше изричала.
— Съжалявам задето тя е такава кучка, Купър.
И просто така от нищото той се засмя.
Да нарече Дейна кучка беше толкова меко казано.
Обви ръце около нея и я дръпна към себе си.
— Не мислиш ли, че ако исках деца повече от жена, имаща значение за мен, щях да се заловя с това веднага след като беше финализиран разводът ми?
Тя му се усмихна кротко.
— Да.
— Е, искаш ли да чуеш истинската история?
— Ако си склонен да я разкажеш.
— Поредният пример за това какъв идиот бях да се оженя за нея – побутна я обратно до масата и я повдигна отгоре й. Обви краката й около тялото си и по този начин ги задържа свързани. – Искам деца. По времето, когато мислех, че я познавам, ги исках с Дейна. Обсъдихме го; тя потвърди, че също иска деца. Заяви го направо. Така че, доколкото ми беше известно на мен, опитвахме. Минаха няколко месеца и не се случи нищо, а аз установих причината, като открих в чантата й проклетите хапчета.
Джес ахна. – Продължавала е да ги взема?
— Да – вече не се чувстваше така предаден и объркан, както по онова време. Но си спомняше ясно грозните чувства. Няма нищо по-лошо от осъзнаването, че не познаваш човека, до когото си лягаш, така добре, колкото си мислиш. – Поставих ребром въпроса и тя плака много, увери ме, че просто се е почувствала уплашена и че наистина иска деца. Това бяха думите й. Изрече ги право в лицето ми: „Искам деца с теб, Купър.“ Така че й простих и отново започнахме да опитваме. Пак не се случи нищо и постоянно се карахме, защото аз мислех, че още е на хапчета. Тя отрече и каза, че трябвало да отидем на лекар и да видим какво не е наред. Оказа се, че този път не лъже. Като била още хлапе, имала нещо, наречено извънматочна бременност, за което аз не знаех.
— Боже мой – промърмори Джесика.
— Научих, че отчасти това е била причината да се бои да забременее. Но можеше да сподели с мен.
— Можеше – съгласи се Джес.
— Мисля, че се срамуваше – поклати глава, все така неспособен да я разбере. – Проблемната бременност е увредила една от маточните й тръби. Тежко. Не можехме да си позволим ин витро, така че осиновяването беше единствената ни възможност. Дейна не искаше да осиновим. Всъщност беше облекчена заради цялата тази работа. В крайна сметка се оказа, че не иска деца. Карахме се много. Всъщност през цялото време. И после тя ми изневери.
— Съжалявам – прошепна Джес, а пръстите й се преплетоха в косата му по начина, по който обичаше той. – Толкова много съжалявам.
— Всичко е свършено, докторе.
— Да – тя се намръщи.
— Какво има?
— Просто… Дейна даде вид… Като че наистина съжалява за начина, по който е постъпила. Каза, че го е направила от обида.
— Възможно е да е истина. Постарах се да разбера в какво състояние беше заради това с децата, защото беше преминала през много, но тя отказа да го обсъжда. Просто започваше да се държи отбранително и скандалджийски. С Дейна вече кой може да знае кое е истина и кое не? Много умее да сглобява измислени приказки.
— И така – Джесика сведе поглед. – Това означава, че децата са важни за теб.