Той долови нещо наподобяващо страх заради отказа й очите й да срещнат неговите. И без друго отношенията им с Джесика бяха нестабилни. Понеже тя отказваше да сподели какво я преследва и това го затормозваше все повече, той започна да използва секса като начин да поддържа близостта им. Чувстваше, все едно миналото се повтаря, но той се надяваше, че ако този път се бори настоятелно, ще надделее над Джес. Но ако тя не искаше деца, това можеше да се яви проблем, който да не успее да пребори.
— Както вече казах, искам деца с жена, която е значима за мен. Но все пак ги искам. Те са възлова част от сделката – каза й с цялата си откровеност и ужасен от евентуалния отговор, добави: – Ти искаш деца, нали?
След няколко секунди тя вдигна глава и се вгледа в очите му. Разчете истината в тях, когато тя промълви:
— Много искам.
Но все пак не успя да си разтълкува мрачността, примесена с откровеността в думите й.
— И можеш да имаш деца, нали, докторе?
— Доколкото ми е известно, да. Но ако не мога, бих предприела всичко необходимо. Осиновяване, ин витро, сурогатно майчинство…
Заля го облекчение.
— Добре – повдигна брадичката й, защото тя отново беше свела глава, и я целуна.
Целуна я страстно.
А после още по-страстно, по-продължително, по-дълбоко.
Направи го, за да заглуши гласа в главата си, който настояваше да задава още въпроси.
Защото беше завладян от нея.
И имаше нужда да повярва, че помежду им всичко ще проработи.
Стоях на балкона на стаята с изглед към океана, която беше моя през първите три седмици в Хартуел, и търсех покоя, който ме завладя, когато стоях там за пръв път.
Но той не идваше.
Телефонът ми издаде звук в джоба ми и макар да изпитвах ужас дори да погледна името на обаждащия се, знаех кой е.
Повикване от Купър.
Натиснах червения бутон и тикнах телефона обратно в джоба си.
През последните няколко дни го избягвах, защото се чувствах същата лъжкиня като Дейна. Не излъгах, като казах на Купър, че искам деца. Исках деца. Наистина исках.
Но как изобщо можех да започна да обмислям бъдеще и общи деца, когато Купър не знаеше цялата истина за мен. Нямаше начин да го вържа завинаги, без да знае всичко.
Предполагам, наистина не го бях обмислила, докато не беше повдигната темата за децата.
Телефонът ми завибрира отново и като го измъкнах, имах ново съобщение от Купър.
Какво става, по дяволите?
Пребледнях и стиснах здраво очи. Ако скоро не му отговорех, той просто щеше да изникне в хотела.
Заета съм, ще ти звънна по-късно. х – написах.
— Джес. Земята вика Джес.
Завъртях се и бях изненадана да видя Бейли да стои до леглото с ръце на кръста.
— Здравей.
— Здравей. Викам името ти от прага вече от трийсет секунди.
— О – бях така отнесена. – Съжалявам.
Бейли се намръщи.
— Какво правиш тук?
Повдигнах рамене.
— Просто ми харесва да бъда тук.
— Новите гости ще се настанят скоро, така че по-добре да се изпаряваме.
Кимнах и я последвах навън.
— Сигурна ли си, че си добре? – попита, докато слизахме надолу.
— Малко съм потънала в мисли – признах.
— Личи.
— С Том някога говорите ли за деца? – изстрелях.
Бейли за малко не се препъна на последното стъпало. Стрелна ме изненадано с поглед, преди да поеме към рецепцията.
— Какво те кара да питаш? – завъртя се с широко ококорени очи. – Бременна ли си?
— Боже, не – уверих я. – Просто научих за ситуацията на Дейна и Купър преди развода им. Така че проведохме разговор. На тема деца.
— Ти искаш, нали? Купър много иска деца.
— Запозната съм с това – гласът ми прозвуча наистина крайно пискливо.
Това накара Бейли да повдигне вежда.
— Добре ли си?
— Аз също искам деца. Просто… Досега никога не ми се е налагало да го дискутирам с някого. Малко е… напрягащо.
— Да – направи физиономия и се загледа в екрана на компютъра. Малко прекалено съсредоточено.
— Та ти и Том…
— А?
Аз бях царицата на отбягването, така че разпознавах друга такава, когато я видех. Опрях се на бюрото и снижих глава, та да няма друг избор, освен да ме погледне.
— Какво? – въздъхна драматично и завъртя очи. – Добре. Хубаво. Всеки път, щом повдигна темата, той става уклончив. Като цяло темата за брак и деца го прави уклончив. Още има отделен апартамент, за бога.
— От колко време сте заедно?
— От почти десет години. Но именно това е доводът му – сега нейният глас започваше да става доста писклив, – Твърди, че не ни е нужен лист хартия, който да гласи, че сме заедно. Докато аз настоявам, че ако ще имаме деца, нужно е да защитим законово тях и себе си, като се оженим, та ако нещо се случи на някого, другият и децата да са осигурени финансово.