— Сигурен съм, чула си, че не ми провървя с имота на Бекуит.
Кимнах сковано с напълно размътен разсъдък, като си представях как ще каже на Купър, на Бейли, на всички и ще съсипе новия ми живот тук.
— Както можеш да си представиш, леко съм раздразнен. Но пък взех, че се натъкнах на това съкровище – посочи намиращото се в ръката ми. – И се зачудих как бих могъл да се възползвам.
— И как точно?
Обърна се с лице изцяло към мен.
— Искам кръчмата на Купър, а той отказва да продаде. И както изглежда, никога няма да промени решението си… но всички наоколо бъбрят ентусиазирано колко здраво е хлътнал по доктор Джесика Хънтингтън – усмихна ми се също като акула. – Прелестната страна на живота в малкия град, докторе – всеки е наясно с делата на всички. И онова, което е ясно на всички, е, че Купър е влюбен. А той е готов на какво ли не за онези, които обича.
Онемях.
Нима предлагаше каквото си мислех, че предлага?
Това изнудване ли беше?
— Ще го убедиш да ми продаде бара.
Най-накрая успях да изпусна въздуха от гърдите си.
— Полудяхте ли? Това не ви е епизод от „Династията“. Няма да се получи. Купър никога няма да се откаже от бара си. Дори и заради мен.
— Мъж като Купър ще го направи, ако ти имаш нужда от това. Кажи му, че се намираш в сериозни финансови затруднения. Имаш студентски заем и се съмнявам, че работата при госпожица Хартуел допринася особено за изплащането му. Или пък кажи, че трябва да се платят болничните сметки на член на семейството. Кажи, каквото се налага. Придържай се обаче към този сорт неща. Купър обича да бъде герой. Не може да се удържи. Натисни верния бутон на героя и той ще продаде бара си. Аз ще връхлетя и ще му направя щедро предложение. Честна дума.
— Няма начин да направя такова нещо – намирах се в пълен шок.
Не можех да повярвам, че в реалния живот наистина съществуват хора, които се захващат с подобни непочтени и позорни начинания.
— Ще го направиш – наведе се близо до мен и в тона му сега се долавяше намек за заплаха. – Или аз ще осветля Купър за мръсната тайна на добрата лекарка.
Взрях се в него, без да прикривам отвращението си.
Той обаче трябва да беше приел мълчанието ми за съгласие, защото се усмихна самодоволно, кимна и се завъртя на пети.
Наблюдавах го как се отдалечава и чувствах, че изведнъж светът е свършил.
В известен смисъл се беше случило именно това.
Най-малкото новият ми живот в Хартуел беше свършен.
С Купър.
Притиснах длан към гърдите си.
Когато сестра ми умря, късче от сърцето ми се отчупи. Когато след това родителите ми отказаха да имат нещо общо с мен, друго късче си отиде.
Онова, което беше останало от него, се пръсна на милион парченца, защото изведнъж си изясних как трябва да постъпя.
— Джес?
Погледнах през рамо. Бейли стоеше и ме изучаваше загрижено.
— Какво искаше той?
Тя не може да научава. Ще каже на Купър.
Мисли. Мисли. Мисли!
Прочистих гърло, като се постарах да се отърся от всякакъв външен израз на агонията, загнездила се в гърдите ми, която правеше трудно дори да дишам.
— Аз… Ъъ… Предполагам, че би трябвало да се чувствам поласкана да се смятам за една от вас.
— Защо? – тя пристъпи към мен. – Какво ти каза мръсникът?
— По някаква причина е решил, че ще успея да убедя Купър да продаде бара – тръгнах към нея и направих физиономия на насмешка, като разчитах на актьорските си умения. – Изтресе някаква тъпотия как Купър се намирал във финансови затруднения и аз трябва да му помогна да вземе правилното решение.
Бузите на Бейли поаленяха от гняв.
— Това е пълна идиотщина. При Купър всичко е наред.
— И аз така заключих, иначе би ми казал – за следващата част от изпълнението си допуснах част от болката ми да прозре. – Както и да е, дори да не беше така, с Купър сме далече от партньорство. Неговият бар не ме засяга по никакъв начин – насочих се обратно към хотела.
— Какво значи това? – Бейли забърза да ме догони.
— Просто имаме да обсъдим много неща.
— Имаш предвид това за децата ли?
— Това и разни други неща.
— Нещо не ми звучи добре.
Въздъхнах тежко и насечено, като отчаяно отказвах да допусна да избухна в разтрисащи тялото ридания.
— Не съм убедена, че е добро. Заради това не съм на себе си цял ден.
— Ще скъсаш ли с него? – Бейли ме стисна за китката, придобила ужасен вид.
Поклатих глава.
— Просто… Наистина имам нужда да поговоря с него, да изясним нещата.
Тя ме разгледа настойчиво.
— Джес, изглеждаш наистина разстроена и притеснена.
Повдигнах рамене.
— Добре – стисна ме за китката. – Ще се проявя като добро приятелче и тази вечер ще бъда на повикване, та ти да имаш възможност да поговориш с Купър, след като затвори бара.