Изпитах потребност да го почувствам, потребност той да почувства какво ми е, дори да не можех да го изрека, така че зарових лице в гърдите му, а риданията ми бяха заглушавани от тъканта на ризата му, обвих ръце около него и стиснах здраво.
Той отвърна на прегръдката ми със същата сила. Без грам колебание.
Запечатах мига в съзнанието си. Усещането за твърдото му и силно тяло срещу моето, мускусният му аромат, които винаги щеше да ми навява мисли за него и какво беше да чувам да шепти името ми. Помъчих се да задържа звученето в главата си, като се молех да не ми бъде отнето от времето.
— И все пак ме напускаш – произнесе задавено.
Заридах още по-силно.
Нежно, но категорично той ме отблъсна от себе си.
Мислех, че няма как сърцето ми да бъде разбито повече, но при израза на лицето му, при тази болка всички онези пукнатини се задълбочиха.
— Кажи ми защо.
Обърсах сълзите си и се помъчих да се взема в ръце. Той беше прав. Дължах му поне това.
— Не те заслужавам.
— Това не е отговор.
— Не мога да ти кажа. Там е работата. Никога няма да ме познаваш истински. Просто ще бъда още една Дейна. Още една жена в леглото ти, която не познаваш истински.
Този път беше негов ред да потрепне.
— Съжалявам.
Гневът направи изражението му сурово.
— Това зависи изцяло от теб, Джес. Би могла да ми позволиш да те опозная. Какво се е случило в миналото ти? Нещо общо със семейството ти ли има? Със сестра ти?
И просто така кръвта замръзна във вените ми и аз затреперих по-силно. Сълзите ми пресъхнаха и обвих ръце около тялото си в опит да вкарам треперенето под контрол.
— Това е – заключи. – Всеки път щом ги спомена, ти се променяш.
И именно заради това си тръгвах.
Нито физически, нито емоционално можех да се накарам да му кажа истината. Никога не бих успяла да се освободя от това бреме пред друг човек.
Дори и пред него.
Ако знаеше истината… ами… вече никога нямаше да гледа на мен по същия начин – този мой мъж, който виждаше само бяло и черно.
Вината си беше изцяло в мен.
Видях това да се задава още преди седмици.
Но просто не успях да се въздържа да се сближавам все повече с него и да опознавам все по-дълбоко свързаността помежду ни.
Сега… Сега бях успяла да нараня и двама ни.
Не особено мъдър ход за умно момиче.
Най-накрая Купър ми обърна гръб, неспособен да ме гледа повече.
— Трябваше да си тръгна в онази последна нощ, когато сънува кошмар. Не трябваше да се обръщам назад.
— Да – прошепнах.
— Ти ме умоляваше да остана.
— Това беше погрешна стъпка от моя страна.
Погледна назад към мен.
— Какво криеш, по дяволите?
Сведох поглед.
— Трябва да вървя.
Мълча, както ми се стори цяла вечност, и после каза с леден глас:
— Върви си и повече никога не се връщай. Предупреждението му проникна в мен и сантиметър по сантиметър превърна цялото ми тяло в буца лед.
И като страхливката, която си знаех, че съм, не погледнах повече към него, преди да напусна забързано бара. В мига, щом вратата се хлопна зад мен, аз затичах.
Тичах и тичах, докато дъсчената алея не се свърши и нямаше повече накъде да бягам.
Само идиот би се задържал в Хартуел.
Аз бях проклета идиотка.
Бейли не ме изхвърли. Беше озадачена и огорчена заради раздялата ми с Купър и се засегна, като отказах да споделя причината, но не ме изхвърли. Вместо това аз напуснах работа и си събрах вещите.
Сега ми беше бясна.
Гледах как вратата на верандата се хлопна след нея, докато аз стоях пред хотела с куфара ми до мен.
Беше редно да отпътувам.
Знаех го.
Но в джоба ми лежаха скътани писмата на Сара до Джордж, а се очакваше Джордж да се върне в града в края на седмицата.
Нямах и най-бегла представа какво щях да правя дотогава.
Щеше да се наложи да намеря евтино място, където да отседна, защото парите представляваха известен проблем.
И се оказа, че новините тук пътуват наистина бързо.
Докато крачех по дъсчената алея с куфар в ръка и се мъчех да измисля нещо, видях Айрис да отваря „Антониос“ и й помахах.
Тя ме изгледа кръвнишки, вирна брадичка и ми обърна гръб.
Огорчена, аз едва не се препънах в собствените си крака.
— Какво си направила?
Извих рязко шия и заварих пред мен да стои Вон. Постоянно го правеше. Изникваше сякаш от нищото.
— А?
— Дори аз получавам поздрав от Айрис. Какво си направила?
— Снощи скъсах с Купър.