— Свързах се със стар мой преподавател и той мисли, че е възможно да се намери място за мен в университетска болница в Илинойс. Не е сто процента сигурно, но май така или иначе ще поема натам. Познавам добре Чикаго. Също толкова мой дом е като всяко друго място.
Лъжи, лъжи, лъжи.
Твоят дом е Хартуел.
Еймъри ми се усмихна тъжно.
— Ще ми липсваш.
Това отново извика сълзите.
— И ти на мен.
* * *
По-късно същата вечер седях на дивана на Вон, отпивах от чашата си вино и зяпах разсеяно някакъв филм по телевизията. През целия ден бях тровена от мисли, които полагах огромни усилия да прогоня. Не можех да спра да мисля за сестра си. Не можех да спра да си представям колко много тя би харесала Купър. Той олицетворяваше всичко, което липсваше в живота ни, докато растяхме – беше съпричастен, мил, любящ. Струва ми се, най-много от всичко би й допаднало колко защитена ме караше да се чувствам. И нея би карал да се чувства защитена, бях убедена в това. Мисля, че би ми се ядосала, задето го зарязах.
Не. Знам, че би ми се ядосала, задето го зарязах.
Ако Джулия беше превъзмогнала депресията си, колко ли различно би протекъл моят живот? Може би не бих се старала чак толкова упорито да блокирам онова, което се случи. Може би щях да съм в състояние да говоря за болката, без да си въобразявам, че е възможно наистина да умра, ако го сторя.
Ако беше жива, щях ли да поема по същия път без бремето на скръбта? Щях ли пак да искам да бъда лекар?
Да.
В гърлото ми запариха сълзи, като си представих такъв живот, в който ясно успявах да се видя да практикувам медицина.
Не опираше единствено до самоналожено наказание.
— По дяволите – промърморих.
Преди да съм успяла да помисля още върху собствената ми глупост от последните седмици, на вратата се звънна. Сърцето ми подскочи в гърдите, щом погледнах към часовника върху рамката на камината на Вон. Беше почти полунощ. Оставих чашата си с вино на масичката за кафе и бавно се надигнах на крака, а сърцето ми запрепуска още по-бързо, щом на вратата се позвъни отново. Излязох предпазливо на пръсти в коридора и долепих око до стъклената шпионка.
Отвън стоеше абстрактен вариант на Купър.
Дъхът ми пресекна.
Отключих вратата с треперещи ръце, отворих и заварих Купър да ме гледа гневно. При вида му ме заля неописуема радост.
Отворих уста да попитам какво правеше тук, но думите ми бяха заглушени, когато долепи устни до моите. Обви ръка около кръста ми и ме избута навътре. Шокирана, аз се вкопчих в раменете му, за да запазя равновесие.
И после, както винаги, вкусът на опияняващите му целувки надделя и преди да съм успяла да се спра, аз го целувах в отговор.
Изведнъж усетих краката ми да се повдигат от земята и Купър ме опря на шкафче в коридора на Вон. Притисна се между краката ми, а аз ги обвих около хълбоците му и се подложих на настървените му и страстни целувки.
Той прекъсна целувката, отдръпна се леко, стисна ръба на нощницата ми и я вдигна нагоре.
— Чакай – промълвих задъхано. – Какво правиш? Защо си тук? Мислех, че си на риболов.
Пръстите му стиснаха още по-здраво тъканта и в очите му се прокрадна нещо застрашително, когато произнесе с дрезгав глас:
— Всичко, за което успявам да мисля, е фактът, че последния път, като се чукахме, не знаех, че ще е за последно. Така че се върнах.
Гърдите ми бяха прорязани от остра болка.
— Да ме накажеш?
Той поклати рязко глава.
— Да дам и на двама ни един последен път, докторе – отново се залови да тегли тениската ми. – Наясно си, че го искаш.
Исках го.
Колкото и много глупост да знаех, че проявявам, колкото и да ми беше ясно, че накрая ще боли дори повече, вдигнах ръце, та да може да съблече нощницата ми. Сутиенът ми бързо я последва.
Потреперих, а зърната ми се превърнаха в твърди камъчета и привлякоха вниманието на Купър. Обгърна гърдите ми с длани и аз извих гръб със стон заради начина, по който започна да ги мачка, а допирът му изпрати искри надолу към корема и между краката ми.
— Сега ще имам шанса да те помня така – обясни.
Зърнах гнева, хладината и обвинението в очите му и затворих моите, за да се предпазя.
Всичко, което исках, беше да чувствам колко е хубаво между нас. Не желаех да се намесва реалността.
— Отвори очи, Джесика – изръмжа той.
Те мигом се отвориха под неговата команда.
Неговите бяха присвити към мен.
— Не ме блокирай от това. Не и от това.
— Не и от това – обещах кротко.
Купър стисна между пръстите си кичур от косата ми и дръпна леко, с което накара гърба ми да се извие и доведе гърдите ми по-близо до лицето си. Сведе глава и пое дясното ми зърно в горещата си уста.