— Мислех, че си отпътувала – беше повдигнала вежди към мен.
— Скоро – смотолевих и побързах да платя за покупките си.
Буквално хукнах към колата си, а сърцето ми препускаше като лудо, докато прибирах пазарските торбички в багажника. Избутах припряно количката под тентата на магазина и се обърнах да се върна обратно при колата си, при което се блъснах право в Катриона Лоусън.
— Кат – сто процента съм убедена, че при вида й придобих призрачно бледен цвят.
Присви към мен така сходните с тези на Купър сини очи.
— Идеята ти да се укриваш в къщата на Тримейн беше по-уместна.
— Нуждаех се от храна – промърморих глухо и отклоних поглед.
— О, боже мой, погледни се само – тросна се тя и привлече стъписания ми поглед обратно към нея. – Отслабнала си, не приличаш на нищо и се държиш като жертва. Има много с какво да се гордееш Джесика, предвид че ти беше тази, която разби сърцето на брат ми – посочи зад гърба си.
Паниката ме накара да надникна над рамото й и погледът ми попадна право върху Купър. Беше паркирал на няколко паркоместа от мен, стоеше опрян на джипа си и говореше със Сейди Томас. Сейди му се тикаше и се смееше право в лицето му. Той не я отблъскваше като миналия път.
Сърцето ми се сви, все едно кучката беше завряла шепа в гърдите ми и го стискаше в юмрук.
Купър наблюдаваше Сейди с безизразно лице. Беше толкова красив. Припомних си болката в очите му, болката, която не успяваше да прикрие с желанието си предишната вечер. Беше редно да го отблъсна, вместо да му предоставям онова, което и двамата искахме. Така само го нараних и обърках още повече.
— Какво? – Кат привлече погледа ми обратно върху себе си. – Не го искаш, но не искаш и друга да го има?
— Нещата не стоят така – промърморих и понечих да я заобиколя.
Кат блокира пътя ми.
— Започвах да ти вярвам. Че няма да го нараниш. Знаеш ли какво, дори не намирах, че Дейна го е наранила с действията си. Бракът им беше в края си. Не. Джак беше този, който предаде брат ми. Налагаше се да се съглася. Но също така бях озадачена накъде водеха тези си заключения. – Но ти… – изсмя се с горчивина. – О, ти го смля.
Защо не изтръгнеш сърцето ми и не го стъпчеш?
Нямах нужда да чувам тези неща!
— За негово собствено добро е – процедих с категоричен тон с надеждата сестра му да ме остави на мира. – Повярвай ми.
Тя поклати глава, като изглеждаше толкова разочарована от мен, че можех спокойно да добавя това в растящия списък с неща, за които да се самобичувам.
— Как смееш да решаваш това вместо него?
— Кат…
— Не – вдигна ръка между нас, за да ме накара да замълча. – Той ми каза, че криеш нещо, нещо, от което явно се срамуваш. Знаеш ли от какво би трябвало да се срамуваш? От това като каква страхливка се проявяваш. И колко малко всъщност си опознала брат ми… защото ако го познаваше, би имала много повече вяра в него.
— Не, той никога не би разбрал – поклатих глава и обвих ръце около тялото си.
Кат изпухтя и хвърли поглед през рамо към Купър и Сейди. Сега Сейди докосваше ръката му, наклонила кокетно глава встрани.
— Тя знае, че той вече е свободен.
Изведнъж в главата ми изникна нежеланата картина как той я целува… докосва я… и имах усещането, че в гърлото ми е проникнала отрова.
— Може би не точно сега, но в някакъв момент – тя се обърна да ме изгледа строго. – Той ще бъде свободен мъж. Мислила ли си по този въпрос?
Примижах силно с очи.
— Кат.
— Божичко, Джесика. Погледни се колко много страдаш. Ако Купър научи истината за теб, ще се чувстваш ли по-зле от сега?
При тези й думи аз отворих рязко очи, а чутото не спираше да отеква в главата ми.
Ако Купър научи истината за теб, ще се чувстваш ли по-зле от сега?
Ако Купър научи истината за теб, ще се чувстваш ли по-зле от сега?
АКО КУПЪР НАУЧИ ИСТИНАТА ЗА ТЕБ, ЩЕ СЕ ЧУВСТВАШ ЛИ ПО-ЗЛЕ ОТ СЕГА?
Свих се надалече от нея, защото имах нужда от пространство, нужда да помисля.
— Трябва да тръгвам.
Този път тя не ме спря, но докато се придвижвах към колата, очите ми бяха привлечени от Купър, въпреки че не желаех да виждам как друга жена флиртува с него.
Като отворих вратата, той сякаш ме усети и извърна рязко глава в моя посока, а сините му очи се съсредоточиха върху мен.
Цялото му тяло се напрегна.
А после се оттласна от джипа си, все едно се канеше да дойде при мен.
Ако Купър научи истината за теб, ще се чувстваш ли по-зле от сега?
Не знаех.
Не знаех, но нямаше как да го установя в рамките на следващите десет секунди, нужни му да се добере до мен. На практика се хвърлих в колата си, запалих и дадох на заден толкова бързо, че гумите ми изсвириха.