Но Купър знаеше от Кат, че Ейдън иска да има стабилен мъж в живота си.
Купър не беше този мъж.
Засега странеше от сериозни връзки.
Въпреки факта, че живееха в малък град и всички бяха наясно, че Купър не проявяваше интерес да се обвързва отново, явно Ейдън беше решила да изпробва шансовете си.
Когато се появи пред дома й да изтегли колата до притежавания от него голям сервиз в покрайнините на Хартуел, мигом му стана ясно, че ставаше нещо. Досети се заради късата дънкова пола, прилепналото бюстие и червените обувки на висок ток, които носеше тя.
Ейдън обикновено се обличаше с доста по-удобни дрехи. Беше я виждал в пола и на високи токове единствено когато като по-млади с Кат излизаха на лов за мъже.
По дяволите.
— Наистина оценявам това, което правиш, Купър – обади се Ейдън и отново се долепи до него. Прокара върховете на пръстите си по голата му ръка. – Може пък да те поканя на вечеря, за да ти се отблагодаря.
По дяволите.
— Разбира се. Ти, аз, Анджела, Кат и Джоуи – отговори той, като умишлено спомена дъщеря й и своя племенник. – Семейна вечеря звучи отлично.
Лицето й посърна.
— Ами, аз всъщност мислех…
— Не би трябвало да ми отнеме твърде дълго да набавя частите за колата ти. Веднага щом пристигнат, ще намеря време и ще я ремонтирам. А сега трябва да отида да отворя бара. Ще те върна обратно до града.
Понечи да я отмине, но тя го стисна за ръката.
— Купър… Наистина ще се радвам да дойдеш на вечеря. Само ти. Анджела ще прекара следващия уикенд при приятелка.
О, дявол го взел.
Тя се взираше в него с красивите си сини очи, сякаш само с една своя дума Купър можеше да й предостави света. Почувства се като истински негодник, задето не й даваше, каквото иска. Тя заслужаваше свестен мъж в живота си. Купър просто не беше този мъж. Протегна се и потърка с палец меката й буза.
— Ако беше, която да е друга жена, щях да съм у вас на секундата. Но не и най-добрата приятелка на сестра ми.
Тя се изчерви и сведе поглед.
— Това е дипломатичен начин да кажеш, че не проявяваш интерес.
— Хей – повдигна внимателно брадичката й, така че тя да го погледне отново. – Ейд, ти си прелестна и сладка, но си наясно, че не съм в позицията да захващам каквото и да било.
Този път тя му се усмихна съчувствено.
— Разбирам го. Знаеш, че точно аз го разбирам.
— Добре. Значи всичко между нас е наред? – усмихна й се широко.
Тя завъртя очи.
— Знаеш, че никоя жена не може да ти се ядоса с тази усмивка.
Намигна й и я чу да се смее, докато го следваше към колата му.
Изпълни го облекчение.
— Как е Анджела? – поинтересува се, докато пътуваха обратно към града.
— О, много добре. Намери си работа за лятото в увеселителния парк и помага много. Добро момиче е.
— Няма спор – Купър се усмихна. – Справяш се отлично, Ейд.
Тя му се усмихна уморено.
— Правя, каквото мога.
— Което е повече от онова, за което си дават труда някои хора – спря пред малката й къща. Намираше се в най-окаяния район на Хартуел. Двете с Анджела се бяха преместили тук девет месеца по-рано. Живееха през четири къщи от Купър, когато онзи мръсник бившият й мъж ги напусна и ги остави без средства да плащат наема на по-хубавата къща.
— Благодаря, че го казваш, Купър – отвори вратата. – Благодаря още веднъж за ремонта на колата.
— Не е проблем. Ще ти се обадя, като е готова.
Тя му помаха през рамо и Купър потегли.
— Позвъни на Кат – нареди на компютъра в колата си. Сестра му вдигна на третото позвъняване.
— Какво има?
— Беше ли ти известно, че Ейдън се кани да се пробва с мен? Сестра му изпухтя в слушалката.
— О, моля те, кажи ми, че не е.
— Ще ми се да можех да го направя.
— Е, не се чувствай специален. Тя има списък с подходящи мъже и ти си последният в него. Вероятно е предприела нещо само защото й се е отворила възможност.
Купър се ухили.
— Винаги знаеш как да ми повишиш самочувствието.
— Сякаш е нужно да помпам егото ти.
Пренебрегна думите й и се поинтересува за племенника си.
— Как е Джоуи?
— На училище е. Това е последната му седмица, така че ти е ясно как е – повече от добре. Свръх добре.
— Утре ще намина да ви видя.
— Чудесно. Ако искаш, ще поговоря с Ейдън.
— Всичко е наред. Вече го направих.
— Не си се държал гадно с нея, нали?
Това дори не заслужаваше отговор.
— Добре – заключи тя. – Глупав въпрос.
— Спирам пред къщата. Ще говорим пак.
— До скоро.
* * *
Бившите съпруги бяха истински ад.
Или поне според опита на Купър.
Предполагаше се например, че той ще е свободен и далече от неговата. Такава беше целта на развода, нали така? Тогава защо, по дяволите, като се показа от къщата си, готов да поеме към бара, завари на колата му да се подпира Дейна Келърман-допреди-осемнайсет-месеца-бивша-Лоусън?