Бях изчезнала, преди да е успял да стигне до мен, а кръвта нахлу в ушите ми в отговор на препускащото ми сърце.
По изключение на Купър му харесваше барът да е празен.
Почисти бар плота, като си пожела да можеше да си позволи просто да затвори за няколко дни. Разбира се, Оли можеше да поеме нещата за подобен период, ако решеше да се махне отново, но му беше ясно, че няма как да избяга от живота си.
Или от болката.
Да бъде с Джесика онази вечер… Това беше все едно да имаш пареща рана с дни и после изведнъж някой да разстеле отгоре й разхлаждащ балсам.
В главата му цареше пълен хаос.
Част от него го караше да се чувства предаден, ядосан, гневен, възмутен. Същата тази част искаше тя да се разкара от града и вече никога да не се връща. Но за съжаление съществуваше друга по-голяма част, която го караше да мисли, че ако откриеше какво толкова криеше тя, може би щяха да успеят да се справят с този ад. Същата таза част беше отговорна за страха, който изпитваше, а Купър не беше познавал страх, откакто поставиха на майка му диагноза за рак.
Боеше се, че Джесика ще се изнесе от дома на Тримейн и ще отпътува завинаги от Хартуел.
Когато плъзнаха слухове, че Джесика и Вон имат връзка, дори не му хрумна да го приеме сериозно, което беше изненадващо предвид историята с Дейна. Но той не повярва подобно нещо за Джес. Онова, което криеше тя, не беше връзка с друг. Не. Той се тревожеше, че е нещо много по-злокобно.
Всъщност, тревожеше се, че ако научеше, страховете на Джесика можеха и да се окажат основателни; че нищо чудно в крайна сметка той да не успее да понесе истината.
И все пак идеята да не желае да бъде с Джесика по каквато и да било причина му се струваше абсурдна. Непосилно му беше да се задържи настрани от нея. Така че си взе каквото искаше… и й заяви, че не е достатъчно. Честно казано, да я вкуси само усили болката от това, че го остави. И въпреки всичко не си беше научил урока да не допуска тази грешка отново. Онази вечер едва се удържа да не се върне и да не я повтори.
Не разсъждаваше трезво.
Почукването на вратата на бара му подейства като доза адреналин. Напомни му за всички онези пъти през последните месеци, когато Джесика идваше при него, преди да е отворено.
Подготви се да я завари от другата страна на вратата.
Разочарованието, което изпита, беше примесено с много гняв при вида на Иън Девлин на прага му.
— Повярвай ми, в момента не ти трябва да си тук – предупреди Купър.
Предупреждението му остана незабелязано и Девлин го избута и влезе, все едно притежаваше мястото.
— Лошо настроение ли, Купър? – Девлин му се подсмихна през рамо, преди да започне да оглежда бара с хищен поглед.
Купър остави вратата отворена. Този мръсник щеше да се омете. Още сега.
— Най-лошото възможно. Което значи, че не съм в настроение да търпя тъпотиите ти.
— Сигурно си чул, че Бекуит ще продаде имота на някакъв готвач, изгряваща звезда от Бостън – изсумтя Девлин.
Налагаше се да признае, че тази част от разговора им приповдигна малко духа му.
— Не знаех на кого ще го продаде. Знаех единствено, че не си ти.
— И това ти достави истинско удоволствие, нали?
— Няма да лъжа, не се разстроих.
Девлин присви очи.
— Не аз съсипах живота ти, синко.
Тъпанар.
Купър запази лицето си безизразно, тъй като не беше склонен да издава емоциите си.
— А сега още една жена ти извъртя номер. Чух, че добрата лекарка се нанесла при Тримейн – очите му проблеснаха злобно и той прокара пръсти по барплота. – Честно казано, това ми се струва по-логично. Жена от величината на Джесика Хънтингтън… Всеки с достатъчно мозък в главата да я разчете правилно, ще се досети, че обикновен барман от малко градче няма да я задържи удовлетворена за дълго.
Не му размазвай лицето.
Недей.
Ще му размажа шибаното лице.
Купър понечи да връхлети към него, но се спря в последния момент, обузда гнева си и наложи на лицето си да не издава реакция, защото именно това целеше мръсникът.
— Срещнах се с нея – Девлин закрачи към него. – Интересна жена. И много привлекателна. Макар че не е Дейна Келърман – подсмихна се. – Винаги съм те смятал за голям късметлия да успееш да й хванеш окото. Но… – въздъхна. – Може би е заради бара, Купър. Някога замислял ли си се над това? Всички тези дълги часове. Това наистина не ти оставя много време да се грижиш за жените си по начина, който те очевидно търсят. В противен случай нямаше да те напускат една след друга – усмихна му се по начин, за който Купър прие, че имитира бащински. И наистина беше така. В случай, че беше нормално бащите да разкъсват потомството си. – Ще ти дам изключително щедра оферта за бара. Ще е достатъчно да започнеш на чисто, да се захванеш с нещо, което не поглъща времето ти както барът.