Боже Господи.
Купър скръсти ръце пред гърдите си и се вгледа настойчиво в него.
— На глупост ли се дължи?
Девлин се намръщи.
— Какво?
— Ти и твоето проклето упорстване. На глупост ли се дължи, или на чиста арогантност? Не знам колко пъти трябва да ти казвам, че не възнамерявам да продавам бара си. Повтарям ти го и сега – Купър снижи предупредително глас. – На ръба съм да изгубя търпение.
Девлин изпусна още една тежка въздишка и закрачи нехайно към него, като спря едва на сантиметри.
— Дойдох да ти предоставя една последна възможност да приемеш офертата ми.
— И какво точно означава това? Заплашваш ме, както си заплашвал всички останали, чиито имоти си ограбил?
— Нямам представа за какво говориш. И това е просто приятелско предупреждение.
Какво си беше наумил дявол го взел?
У Купър се загнезди безпокойство, но не допусна да проличи.
— Захванеш ли се с мен, Девлин, чака те битка, каквато не си имал в живота си.
— Някак си се съмнявам в това – Девлин се наведе към него и добави тихо: – Онова, което явно ти убягва, е, че парите карат света да се върти. И аз разполагам с тях, Купър. А ти не.
Костваше му неимоверни усилия да задържи юмруци встрани от тялото си, защото всяко нервно окончание му нареждаше да просне мръсника по гръб. Вместо това остана закован на място, като се сражаваше за контрол и наблюдаваше как Девлин напуска бара му със самодоволна усмивка на лицето.
Все още стърчеше на място, втренчен във вратата, когато на прага изникна Тримейн.
Щом влезе, повдигна вежди и подхвърли:
— Девлин ли зърнах току-що?
Купър кимна сковано.
Тримейн присви очи.
— Какво искаше?
Най-накрая Купър успя да отключи мускулите си достатъчно, та да отиде зад бара. Докосна плота с върховете на пръстите си, разтревожен за бъдещето си тук.
— Лоусън?
Вдигна очи към съседа си.
— Какво по дяволите прави Джесика в къщата ти? – изстреля. Тримейн въздъхна и се настани на един висок стол.
— Не ми казвай, че вярваш на тези нелепи слухове.
— Не, не вярвам.
— Хубаво.
— Това не отговаря на въпроса ми.
— Лекарката каза, че преди да й е възможно да си замине, имала да уреди нещо с Бекуит. Не разполага с много пари, така че й предложих да отседне в дома ми, докато е готова да отпътува. Прекарвам по-голяма част от времето в апартамента ми в хотела, така че не беше проблем.
— Все така не схващам защо.
Тримейн повдигна рамене.
— Това й дава време.
— Време за какво? – Купър го изгледа преценяващо. Беше осъзнал още от по-рано, че Тримейн не е хладнокръвният бизнесмен, за когото се представяше пред всички, но все пак му дойде доста шокиращо да се опитва да изпълнява ролята на Купидон. – Да се върне при мен ли?
Съседът му не го удостои с отговор на въпроса му, а вместо това попита:
— Какво искаше Девлин?
Гневът му лумна отново.
— Направи предупреждение. Даде ми една последна възможност да приема офертата му за бара.
— Една последна възможност? Какво означава това?
— Ще ме погне.
Тримейн го изгледа внимателно и в очите му пролича изненада.
— Ти си разтревожен.
— Разполага с пари, каквито аз нямам. Ще се боря срещу него по всеки възможен начин. Но този подъл мръсник е непочтен и ако подкупи точните хора…
— Купър.
Застина заради това колко тихо произнесе името му Тримейн.
— Не се тревожи.
— Защо?
— Защото аз имам повече пари от десет като Иън Девлин. И си харесвам моята дъсчена еспланада каквато е.
Купър изпита известно успокоение.
— Твоята дъсчена еспланада?
Тримейн се подсмихна.
— По-добре си с дявола, когото познаваш, Лоусън, по-добре си с дявола, когото познаваш.
Провидънс Роуд 131 се намираше в южната част на Хартуел и пътят минаваше успоредно на бреговата линия. Къщите варираха от скромни до големи, а тази на номер 131 беше някъде по средата. Представляваше по-малък вариант на тази на Вон. Градината и алеята пред гаража бяха добре поддържани, а дъсчената облицовка явно беше пребоядисана наскоро, защото беше чиста и свежа.
Докато шофирах по алеята към къщата, отминах табела „Продава се“.
Провидънс Роуд 131.
Джордж още живееше в същата къща.
Едната половина на двойната входна врата се отвори със замах, преди да съм успяла да почукам и аз се озовах вгледана в топлите кафяви очи на висок застаряващ господин.