— Можеш да ми казваш Джесика.
Джордж се усмихна в отговор.
— Джесика, по някаква причина си мисля, че в тази история се съдържа нещо повече, свързано с теб.
Кимнах и погледнах към смачканите писма на Сара.
— Тя не го казва, но ми се струва, че е възможно да не се е опълчвала срещу живота си с Рон, защото ти си бил изгубен за нея, след като вече си бил женен за Анабел.
— Защо мислиш така? – попита дрезгаво.
— Защото ти си представлявал целия й свят, Джордж. Може да не е било правилно, може да е било глупаво, но ти си олицетворявал целия й свят. Щом вече те е нямало, тя е спряла да се бори… докато не е осъзнала, че отказването от борбата ще я убие.
— Тя също беше целият свят за мен – промълви тихо. – Мислех, че го знае.
Усмихнах му се тъжно.
— Понякога влюбените жени стават глупачки.
— Не само жените, Джесика. Хората. Влюбените хора умеят да бъдат глупаци – въздъхна тежко. – След всичко това ще имаме нужда от по-сериозно питие. Какво ще кажеш?
Отново кимнах и се усмихнах през сълзи.
— Звучи съвсем на място.
* * *
Модерният бар в непосредствена близост с Мейн Стрийт беше хубав, но му липсваше уюта на „Купърс“ Джордж първо беше предложил да отидем там, но в мига, щом видя физиономията ми, свърза две и две.
— Ти си лекарката?
Виждате ли – малък град.
— И сега вече всичко започва да изглежда логично – отбеляза и ми се усмихна.
Така че в крайна сметка се озовахме в „Джърмейнс“. По очевидни причини преди никога не бях идвала тук.
И по времето, когато бях на втория си коктейл „Лонг Айлънд“ (изобщо не така хубав като този на Купър), бях взела решение да кажа истината на Купър.
Думите на Кат от онзи ден бяха допринесли за него. Разсъжденията ми за Джулия и колко много би харесала Купър също изиграха роля. Така че вече бях стигнала частично до решението си, когато любовта на Джордж Бекуит към Сара ме спаси.
Да.
Наистина гледах на нея като на спасение.
Защото дори да споделях с Купър и да го изгубех, поне нямаше да ми се налага да живея с разкаянието, с което се е наложило да живее Сара. Разкаяние, от което тя е намерила покой, но не и Джордж.
Не можех да причиня това на себе си или на Купър.
Но бях ужасена. Посветих всички тези години да издигам прегради между мен и всички останали, дори Матю, и нямах представа какво щеше да ми се случи, ако се опитах да ги съборя.
Без да споменавам подробности пред Джордж, запознах го в най-общи линии с причините за душевния ми смут, а той пък ме засипа със съкровени спомени за Сара. Също така ми разказа за покойната си съпруга Анабел, с която също беше натрупал скъпи спомени, както и за прелестната им дъщеря Мари. Именно заради Мари и внуците си обръщаше гръб на живота си в Хартуел и се местеше в Канада.
— Извини ме – Джордж стана от стола си до високата кръгла маса, на която се бяхме настанили. – Мехурът ми не е каквото беше – намигна ми и ме накара да се разсмея.
Проследих го с поглед, докато се отдалечаваше с все така изправен гръб, висок и силен за възрастта си, и ми беше ясно какво е виждала у него Сара.
Само няколко часа.
Толкова време бях прекарала в компанията на Джордж, но усещах инстинктивно, че е свестен и мил човек.
Като Купър.
Изведнъж гледката към отдалечаващия се Джордж беше блокирана от мъж.
Примигнах, щом той зае мястото на Джордж.
Тъкмо се канех да му обясня любезно, че не проявявам интерес, когато замръзнах заради разпознаване.
Джак Девлин.
Бейли не беше преувеличила, като ми го описа. Имаше наистина впечатляваща външност. В деня, когато се сблъсках с него на музикалния фестивал, не можах да се спра и да не му се усмихна, толкова беше чаровен.
Разбира се, в мига щом научих кой е, милото ми отношение се изпари.
В момента не ми се усмихваше.
Беше надянал ледена безизразна физиономия, която ми се стори доста смущаваща.
— Какво искаш?
Повдигна рамене.
— Просто да кажа здрасти.
— Здравей. Можеш да си вървиш.
Това ми спечели намек за подсмихване.
— Когато чух за последно, с Купър бяхте разделени.
— Е, и?
— Това значи, че можем да говорим.
— Не, не значи това.
— Още си лоялна към него? – изгледа ме настоятелно.
— Толкова лоялна, че ако не си разкараш задника от този стол, аз ще те накарам да го направиш – нямах представа как щеше да се случи това, след като той беше с петнайсет сантиметра по-висок от мен, но щях да пробвам!
В отговор Джак отпи от бирата си и се озърна нехайно из бара, все едно не го бях заплашила с телесна повреда.
— Е?
Насочи поглед обратно към мен.
— Дейна се обърна към мен преди известно време. Всъщност веднага след музикалния фестивал.