— Не ме интересува какви ги вършите с Дейна – троснах се.
Той отново повдигна рамене.
— Просто реших, че може да ти се стори интересно, след като причината да се обърне към мен, беше ти.
— О? – отвърнах сухо, като все така не давах пет пари.
— Искаше да те съблазня – в погледа му пролича мрачен хумор. – Да те съблазня. Това са точните думи, които употреби.
Обзе ме ярост, но преди да съм успяла да реагирам, той добави:
— Баща ми няма да използва онова, което знае за теб.
Напрегнах се, смаяна от рязката смяна на темата. И после от мисълта, че Джак също знаеше.
Започнах да треперя.
По дяволите. Налагаше се да се добера до Купър. Трябваше да му кажа.
— И защо е това?
— Скъса с Купър. Вече не си от полза. Това не означава, че баща ми не разпознава добрия материал, като го види. Ще задържи тази информация настрани, докато не се окаже полезна отново.
Заля ме отвращение.
— Кучи синове. И двамата.
Джак повдигна рамене и присви очи по посоката, в която изчезна Джордж.
Изпълни ме облекчение, като го видях да се връща.
Джак стана от стола, но заобиколи масата към мен.
Напрегнах се, докато ме гледаше втренчено, и после той каза:
— Лицензът за алкохол на „Купърс“
— Какво?
Той ме изгледа остро, а лицето му излъчваше раздразнение.
— Лицензът. За. Алкохол. На. „Купърс“.
И в този момент ми стана ясно.
Джак ме предупреждаваше.
Тръгна си, преди да съм успяла да кажа нещо.
— Джесика, добре ли си? – попита Джордж, щом се върна до масата.
Поклатих глава.
— Не. Трябва да отида при Купър.
* * *
Нали знаете онези сцени по филмите, когато някой, който е причинил нещо на друг, влезе някъде и всички замълчават и отправят гневни погледи към него?
Не? Да?
Е, както и да е, точно това се случи с мен, когато с Джордж влязохме в „Купърс“ двайсет минути по-късно.
Всеки от редовните посетители, всеки местен в заведението замълча и се втренчи укорно в мен.
Аз се вгледах стъписано в тях.
Докато не почувствах Джордж да ме побутва напред и не устремих поглед към бара, откъдето Купър се взираше в мен със също така стъписан и шокиран вид, както се чувствах аз. Прииска ми се да затичам към него.
Прииска ми се да прескоча бара.
Не сторих никое от двете.
— Хайде, Джесика – насърчи ме Джордж. – Можеш да го направиш.
Джордж ме поведе към бара с длани, опрени на кръста ми. През цялото време погледът ми остана сключен с този на Купър, като той местеше глава с приближаването ми към него. Докато най-накрая не се озовах до бара насреща му.
Никой от нас не обелваше дума, а просто изпиваше другия с поглед, сякаш бяха минали години, а не дни.
— Джесика – подкани Джордж.
— Налага се да поговорим – изстрелях.
Купър не ме улесни кой знае колко.
— За какво?
— Две неща.
— И те са?
Преглътнах с усилие заради равния му тон.
— Девлин.
Той присви очи.
— И за истината.
— Ами ако вече не ме интересува?
При тази мисъл стомахът ми се сви на топка, но аз реших да се боря до последно, защото си напомних колко наранен и ядосан е бил Джордж на Сара в началото и как този гняв е заличил и малките шансове, които е имал да си я вземе от Рон.
А после си припомних колко погълнат беше Купър от мен онази вечер, когато се появи за „последния си път“ с мен.
— Не го вярвам.
У него се случи нещо и именно тогава я забелязах.
Видях болката, която се мъчеше да скрие зад похотта си в дома на Вон. Но от мен не можеше да я скрие.
Исках да сторя всичко по силите си да я залича и се помъчих да го изразя с очи.
Най-накрая той кимна.
— Райли, наглеждай бара.
— Разбира се, шефе – отвърна тихо тя.
У мен се примесиха облекчение и шок, щом Купър излезе иззад бара. Последвах го навън. Мълчахме, докато вървяхме към паркинга отзад. Качих се в джипа му, без да кажа и дума и изтърпях най-напрегнатото петминутно пътуване до дома му.
Той хвърли ключовете си в купата на шкафчето, щом влезе в дома си и изведнъж ме заляха спомени за времето ни заедно тук.
Толкова кратък отрязък от време.
Но изпълнен с толкова много съдържание.
Не исках да свършва.
Исках да се покажа храбра пред него.
— Първо Девлин – отсече Купър и отиде до кухнята да вземе бира от хладилника. Предложи ми я, но аз поклатих глава. В отговор завъртя капачката и отпи, преди да се вгледа в мен в очакване.
— Добре – направих няколко колебливи стъпки към него. – С Джордж бяхме в „Джърмейнс“. Джак също беше там.
— И? – тросна се той.
— Две неща. Първо: както изглежда Дейна се е опитала да го насърчи да ме съблазни, докато двамата с теб още бяхме заедно.