— По дяволите, Джесика – Купър приближи към мен и ме пое в прегръдката си.
Вкопчих се в него с всички сили.
— Просто полетях към него – отроних, погълната от спомена. – Паднах във властта на неописуема ярост. Тъкмо тя ми даде достатъчно сили да успея да изтръгна Джулия. Затичахме нагоре по стълбите – хватката ми върху Купър се затегна. – Той успя да я хване и изразът в очите му беше… Боже, каква злост съзрях там – потреперих, като произнесох думите. – Просто ме заля непреодолимо усещане, че няма да ни пусне да излезем живи от там – отдръпнах се назад. – Нямам представа дали беше само детска уплаха, или се обади инстинктът ми, но каквото и да беше… успях да изтегля Джулия от ръцете му, но той ме връхлетя на върха на стълбището. Тръшна ме по гръб и всичко беше като в мъгла… Той просто продължаваше да ме удря, но изведнъж вече не беше отгоре ми и чух сестра ми да пищи. Като се надигнах, като успях да фокусирам погледа си, видях, че я е притиснал до стената и я душеше. Налагаше се да го спра. Наблизо бяха стиковете за голф на баща ми. Сграбчих един и замахнах – затворих очи, все още помнейки ясно как завибрираха ръцете ми от стълкновението, отвратителното изхрущяване на черепа му. – Той падна по стълбите. Счупи си врата.
Намерих кураж да вдигна поглед към Купър. Той гледаше надолу към мен с измъчено изражение на лицето.
— Убих чичо си.
Очите му проблеснаха.
— Джесика.
— Джулия разказа на родителите ни какво се е случило. Какво се беше случвало преди. В продължение на две години – лицето ми отново се сбърчи. Бях я предала. – Не получих присъда. От полицията заключиха, че е било самозащита – аз бях жестоко пребита, а сестра ми носеше физически белези от всичко, за което твърдяхме, че се беше случило. Но и двете бяхме подложени на терапия за дълго време. Помогна – издишах продължително. – На мен. А Джулия просто… се съсредоточи върху танцуването. До нездравословни мащаби. А като не влезе в академията на мечтите си, обеси се в мазето на родителите ми. Аз я намерих. Родителите ми обвиниха мен. Отказаха да приемат, че се е самоубила заради стореното й от Тони. Твърдяха, че не била в състояние да живее със спомена, с ужаса да види сестра й да убива човек пред самите й очи. А аз… Ами, оставих да им се размине, защото истината е, че аз я предадох.
Забелязах, че лицето на Купър се преобрази и в сините му очи пламна ярост.
— Не. Родителите ви са предали Джулия. Ти си се борила за нея – прегърна ме плътно. – Джес, онова, което си извършила… е било много смело. Разбираш го, нали? И оттогава насам си проявявала смелост всеки ден. Защо се самонаказваш? Убила си човек, докато си бранила себе си и обичан човек. Ужасяващо, няма спор. Но не мога да твърдя, че не бих постъпил по същия начин.
Заридах, преливаща от облекчение.
— Наистина ли?
— Да.
Сълзите ми бликнаха неудържимо и цялото ми тяло беше разтресено от ридания. Отпуснах се срещу Купър и приех състраданието му, проявата на разбиране. Изведнъж ме вдигна на ръце, а аз се вкопчих в него и зарових лице в шията му, докато се изкачваше по стълбите.
Седна на леглото, намести ме удобно в обятията си и ме остави да изплача сълзите, които държах запушени в себе си с години.
След известно време сълзите на Джес утихнаха, тялото й престана да се движи на леки треперещи тласъци срещу неговото и плиткото й дишане се нормализира.
Купър я стискаше с всички сили и повече от всичко му се искаше да съществуваха вълшебни думи или действия, които да заличат травматизиращото й минало.
Мамка му.
Знаеше, че крие нещо и разбираше, че за да стигне дотам да скъса с него, трябва да е нещо наистина лошо, но изобщо не беше успявал да си представи колко е ужасно всъщност.
Нещата, които беше видяла като дете…
И всичко, за което успяваше да мисли Купър, беше как никой не би допуснал, че е преследвана от подобни кошмари. Беше станала лекар, проявяваше доброта във всяка възможна форма и обичаше да се смее, както и да кара другите да се усмихват. У нея имаше толкова много светлина въпреки мрака, който се опитваше да я задуши.
— Ще ми се да не бях реагирал по начина, по който реагирах – промълви изведнъж в тишината на спалнята си. – Във връзка със Сара.
Пръстите на Джес стиснаха плата на тениската му.
— Какво имаш предвид? – гласът й беше пресипнал от много плач.
Той я притисна по-плътно към себе си с желанието никога да не я пуска.
— Ако бях проявил повече състрадание по отношение на писмата й, можеше и да имаш куража да ми разкажеш всичко това по-рано.
Тя се отдръпна, та да може да го погледне.
Той погълна с жаден поглед зачервените й подпухнали очи и нашарените с червени петна бузи и изпита всепоглъщащ прилив на нежност към нея.