— Купър, не – Джесика поклати глава. – Дори да беше реагирал различно, няма гаранция, че щях да събера достатъчно смелост да ти разкажа. Колкото и да е ужасно, изискваше се да те изгубя, за да се случи. Но ти… Аз те познавам – тя притисна длан към сърцето му. – Беше редно да ти се доверя и ужасно съжалявам.
— Джес – прошепна той и потърка с палец влажната й буза. – Имаш да свършиш толкова много. Но аз ще бъда до теб, докато го правиш. Не се съмнявай в това.
Тя прехапа замислено устна и след известно време кимна.
— Матю е единственият човек, който присъства в живота ми още от онова време и който знае какво съм извършила. Но аз не говоря и с него за това. Никога. Случаят е засекретен. Боях се да кажа на когото и да било заради начина, по който се отнесоха родителите ми към мен. Дори преди да умре Джулия, те не искаха да имат нищо общо с мен. За тях аз бях чудовище, заради онова, което сторих и аз се страхувах, че всички ще ме възприемат по този начин. Дори Териза. И с нея прекратих отношения. Не съм я чувала от погребението на Джулия. Не можех да понеса именно тя сред всички хора да ме мисли за чудовище.
У Купър се разбушува възмущение.
— Родителите ти са чудовищата, Джес. Не са ви предпазили. Никоя от двете ви.
— Със съзнанието си го разбирам – тя кимна. – Но като ме отблъснаха така, това остави белег. През целия си живот бях ужасена да допусна някого до себе си. Но всеки има потребността да се чувства нужен и като станах лекар, получих нещо, което ми липсваше в личния ми живот. Също така беше нещо като изкупление.
— Не се нуждаеш от изкупление.
Тя го дари с усмивка на признателност.
— Мислех, че се нуждая. Докато не пристигнах тук, не бях осъзнавала колко е празен животът ми. Предполагам на някакво ниво бях наясно, че продължавам да се самонаказвам, но като дойдох тук… намерих покой, който не можех да обясня. Преди никога не съм намирала покой изобщо и не желаех да го губя. Това ме накара да поставя всичко под въпрос. За истинската причина да стана лекар, защо нямам никого в живота си… А ти и Бейли – сега се усмихна открито и сърдечно. – Вие харесахте мен. Не това, че съм лекар.
— И това го харесах също – призна откровено Купър. – Защото според мен то представлява част от теб. Не е само начин за изкупление. Ти спасяваш хора, Джес. Правиш го от четиринайсетгодишна. Ти си такъв човек.
По бузите и започнаха да се стигат нова доза сълзи, но се усмихваше.
— Наистина ли го мислиш?
Купър имаше нужда тя да приеме това веднъж и завинаги. Понадигна се, обгърна лицето й с длани и промълви:
— Боли ме неописуемо да знам, че си видяла, каквото си видяла, че си извършила, каквото си извършила, но то е било резултат от борба за оцеляване, сила, смелост и лоялност. Във всичко това не виждам друго, освен красота.
Джес се взря в него изумено, учудено. Най-накрая прошепна:
— Откъде изобщо се взе, Купър Лоусън?
Обичаше го.
Той го знаеше, без да е нужно да бъде казвано.
Във вените му се разля чувство на облекчение, обви ръце около нея и я притисна здраво.
— Обичам те.
Тя заби пръсти в мускулите на гърба му.
— И аз те обичам.
— Слава богу за това – затвори очи и се усмихна на засмиването й в отговор на думите му.
Малко по-късно Джесика се отдръпна леко от него, а в очите й блестеше тревога.
— Имаме два проблема.
Купър почувства как раздразнението му се завръща.
— Девлин и Дейна.
Тя кимна.
— Мразя ги, задето съсипват това – направи жест помежду им. – Но се налага да предприемем нещо. Дейна… Предполагам нея просто трябва да я държим под око за в случай, че реши да създава неприятности.
— Да. Видях я на музикалния фестивал – още тогава му беше ясно, че си е наумила нещо. – Наблюдаваше Джак. Именно тогава й е хрумнала идеята да го накара да се пробва с теб.
Тя изкриви отвратено устна.
— Явно мисли, че всички други жени са съвсем същите като нея.
— Тя е идиотка. И пълна досада. Но не мисля, че си струва да й отделяме повече от времето си. Както каза ти, просто ще я държим под око.
— Но лицензът ти… Купър налага се незабавно да направим нещо по този въпрос. Девлин… – тя въздъхна и го изгледа тревожно. – В деня, когато скъсах с теб, Иън Девлин дойде при мен.
Какво… Купър се напрегна.
— Известно му е какво съм направила с чичо ми. Както вече обясних, случаят е засекретен, защото бях непълнолетна, но той явно е платил на някого, за да го получи в мръсните си ръце.
— За какво говориш? – произнесе рязко той, като за нейно добро се стараеше да запази някакво подобие на спокойствие.