— Опита се да ме изнудва. Заяви, че ще ти каже какво крия, освен ако не те убедя да се откажеш от бара.
Щеше да го убие.
Наистина щеше да убие мръсника!
Гневът му експлодира и той се надигна от леглото със сериозните намерения да го издири и да го разкъса на парченца.
Кой, по дяволите, беше в състояние да използва нещо като това, през което беше преминала Джесика, срещу нея?
— Купър! – Джесика се хвърли на гърба му, докато той крачеше към вратата, и обви цялото си тяло около неговото също като маймунка. Би било забавно, ако той не беше така бесен. – Не!
Той се тресеше от ярост.
— Пусни ме, Джесика.
— Не! Той не си струва.
— Ти си струваш!
Ръцете й се затегнаха около шията му.
— Купър – прошепна. – Успокой се.
Той затвори очи и пое дълбоко въздух, а кръвта му все така не спираше да кипи.
— Няма да му се размине.
— Миличък – плъзна се надолу по него, заобиколи го, за да бъде лице в лице с него и опря длани в бузите му. – Единственият начин да победиш човек като Девлин е да спасиш бара си и да му попречиш да се докопа до собственост на дъсчената еспланада.
Купър размисли над думите й и треперенето му бавно замря. Кимна.
— Тримейн каза нещо.
— Да. Да?
— Той наистина не иска в ръцете на Девлин да попада имот на дъсчената алея. Можем да се възползваме. Може би ще успее да попречи на онова, което планира Девлин.
— Добре – Джесика му се усмихна облекчено и притисна тялото си към неговото. – А сега ми обещай, че няма да погваш Девлин. Не и с юмруци.
Искаше да избие самодоволната физиономия от лицето на подлия бездушен мръсник.
Но заради нея…
— Обещавам.
Тя се отпусна срещу него.
— Добре – опря буза в гърдите му. – Толкова съм уморена, Купър. Мислиш ли, че можем да започнем битката с него утре сутрин?
Заля го силна обич, която заличи всякакви други чувства. Целуна я по слепоочието и после се обърна да я отведе обратно до леглото.
— За теб всичко, докторе.
И наистина го мислеше.
Но най-хубавото от всичко беше, че вече не се чувстваше неспокоен да го мисли сериозно.
Беше сигурен.
Беше убеден.
Защото лекарката беше добра жена и Купър беше достатъчно мъдър да разбира, че добрата жена беше най-хубавата жена, която можеше да притежава един мъж.
Бейли се вгледа в мен с пребледняло лице и очи, станали кръгли от тъга заради историята, която й бях разказала.
Купър ме увери, че не дължа обяснения на никого, но също така ме увери, че познава добре Бейли и знае колко ме обича тя. Каза ми, че ако реша да споделя с приятелката си, всичко, което би сторила тя, щеше да е да ме приеме и да ми помогне да осъзная, че съдбата ми не е да бъда отблъсквана от обичаните от мен. Също така ме насърчи да се свържа с Териза.
— Тя е твоя роднина, Джес. Дай й шанс.
Реших да проявя смелост и да последвам съвета му.
Първо щях да започна с Бейли.
Когато свърших да й описвам през какво бях преминала, тя просто поклати глава и по бузите й започнаха да се стичат сълзи, а после протегна ръце към мен и ме придърпа за така здрава прегръдка, че едва успявах да дишам.
Бейли се отдръпна и притисна длани в бузите ми почти по майчински.
— Как? – прошепна. – Как е възможно някой като теб да е преминал през толкова много? – усмихна се през сълзи. – Ти си най-смелият човек, когото познавам, Джес. Най-смелият човек, когото познавам.
У мен се разля облекчение. Беше мой ред да я прегърна, така че да я лиша от кислород.
— Да. Благодаря ти – произнесох задавено.
— Да. Не мога да повярвам, че си го пазила в себе си толкова дълго – отдръпна се леко. – Ще ми се да се беше обърнала по-рано към мен, та да бях имала възможност да ти влея малко здрав разум по отношение на Купър.
Засмях се.
— Да. Аз съм идиотка. Но това вече е зад гърба ни.
Ухили се.
— Добре. И така… На тема хотела. Това значи ли, че ще си те получа обратно?
Усмихнах й се извинително.
— Всъщност… Мислех си да кандидатствам за мястото в клиниката на доктор Дуган.
— Наистина ли? – сграбчи ръцете ми в своите, като изглеждаше искрено въодушевена.
Пак се засмях.
— Да. Доколкото схващам, ти не възразяваш, нали?
— Разбира се, че не, Джес! Ти си лекар, а не хотелиер. Не, че няма да ми липсва помощта ти – побърза да ме увери. – Просто ще се наложи да намеря друг, на когото имам доверие.
— Ще намериш – уверих я на свой ред аз.
— Това е настина вълнуващо – дари ме с лукава усмивка. – Нямаш представа какво те очаква като лекар в малък град.
— Какво имаш предвид? – поинтересувах се, загрижена заради дяволитите пламъчета в очите й.