— Да си лекар в малък град значи постоянно да си лекар. Няма значение къде се намираш, навън за обяд или се разхождаш с Купър по плажа… Хората ще идват при теб, ще ти изплакват болежките си и ще очакват диагноза.
Направих физиономия, понеже не бях убедена, че ми харесваше как звучи това.
— Ще се наложи да си непреклонна от самото начало – отсече. – Казвай им „Елате в кабинета ми. В момента не работя.“
— Добре – това обаче не ме накара да те тревожа по-малко.
— И, разбира се, ако аз съм с теб, няма да ти се налага да обелиш и дума, защото аз ще накарам идиотите да се разкарат.
Изсумтях, защото знаех, че говори сериозно и ще го изпълни.
— И така – тя въздъхна. – Наред ли е всичко между вас с Купър?
Истината беше, че никога нямаше да забравя начина, по който ме гледаше и красивите думи, които изрече предишната вечер.
Боли ме неописуемо да знам, че си видяла, каквото си видяла, че си извършила, каквото си извършила, но то е било резултат от борба за оцеляване, сила, смелост и лоялност. Във всичко това не виждам друго, освен красота.
Не мислех, че е възможно да го обичам повече, отколкото вече го обичах.
— Повече от наред… но Купър има проблем – това беше втората причина, заради която дойдох при Бейли. Купър беше казал, че ще разговаря с Вон, но аз си мислех, че вече имах идея как да спрем Девлин да се опита да отнеме лиценза на Купър. Единственият начин лицензът му за алкохол да не бъдеше подновен беше Девлин да е подкупил някого в отдел „Лицензи“. Имах идея как да променим решението на подкупения. Представих на Бейли как стоят нещата и какво предлагах аз.
— Можеш ли да събереше всички за среща в „Купърс“ утре, преди барът да е отворил?
Бейли кимна с непоколебимо и решително изражение на лицето.
— Не се съмнявай, че ще го направя. Няма начин на Иън Девлин да му се размине.
Кимнах в отговор и се почувствах също толкова непоколебима. Купър обичаше бара си, а аз обичах Купър.
Шансовете да оставя някой да му го отнеме бяха като на снежинка в ада.
* * *
Докато товарех последните си неща в колата, обърнах се изненадано, заради хрущенето на камъчетата по алеята.
Красивият, но крещящ тъмносин Астън Мартин на Вон се движеше към мен. Облегнах се на колата си и го зачаках.
Слезе от автомобила, както винаги облечен в костюм от три части. Докато крачеше към мен, свали слънчевите си очила и аз се почудих колко ли влюбена трябваше да бях в Купър, та Вон Тримейн да не ми влияе по никакъв начин.
Усмихнах му се, сега вече напълно спокойна в негово присъствие, след като знаех, че не е студеният и корав бизнесмен, за какъвто искаше да го приемат всички.
— Тръгваш си – отбеляза и посочи към вече натоварения в багажника ми куфар.
— Да. Канех се да се отбия в хотела, за да ти благодаря още веднъж. Наистина оценявам, задето ми позволи да остана тук.
Той махна с ръка.
— Купър ми каза, че вие двамата сте се помирили. Също така сподели за малкия проблем с Девлин.
— Във връзка с това…
— Аз ще се погрижа.
— Всъщност наистина бих се радвала да не го правиш, преди да сме изпробвали моя план.
Вон се намръщи.
— Купър не спомена, че имаш план.
— Защото на Купър не му е известно за моя план.
— И защо така?
— Защото Купър няма да се съгласи да ангажира хората със своите проблеми. Но Девлин е проблем за всички на дъсчената алея. Така че… утре… бъди в „Купърс“ в десет сутринта.
— Какво си си наумила, доктор Хънтингтън?
Скръстих ръце пред гърдите си, като се чувствах доста доволна от себе си.
— Нещо, наречено общност със здрав гръбначен стълб.
Купър беше отворил място в гардероба и скрина си за мен.
Боже, обичах този мъж.
Но не беше достатъчно за всичките ми вещи. Все така мебелите ми и голяма част от дрехите ми се намираха в гаража, който притежаваше в покрайнините на града. Исках си дрехите, но това вероятно значеше, че ще се наложи да преустроим втората спалня в дрешник.
Хм. Чудех се как ли би го възприел.
Колкото до останалите ми вещи… Ами, жилището на Купър ми допадаше каквото е, но може би щях да прегледам нещата си и да проверя дали нещо от тях нямаше да пасне.
Останалото можеше да бъде продадено.
— Нанасяш се при него? – беше попитал Матю, когато му звъннах да му съобщя какво се случваше в живота ми, а в тона му пролича лек шок. Прозвуча облекчен, като го уведомих, че съм признала за миналото си пред Купър.
— Помоли ме да се нанеса при него. Знам, че звучи прибързано, може би дори налудничаво, но за нас… не е, Матю. Струва ни се правилният ход. Не желая да губя повече време. Просто искам да бъда с него и по някакво чудо той иска да бъде с мен.