За негово съжаление това не беше първата им среща, откакто се бяха развели. Допреди няколко седмици наистина беше свободен от предателския демон от женски пол. Най-неочаквано Дейна пак започна да се навърта около него, искаше да разговарят и мрънкаше за помирение.
Единственото, което Купър имаше да каже по въпроса, беше, че сигурно си е изгубила ума.
Въздъхна ядосано, слезе по стълбите на предната си веранда и пое по алеята пред къщата, като напълно пренебрегна нейното съществуване, докато се качваше в колата си. Усещаше изгарящия й поглед върху лицето си. Някога беше смятал същите тези очи за невероятни. Сега, като я погледнеше, наистина не можеше да си спомни какво изобщо е видял у нея.
Купър реши, че това е нещо напълно естествено, след като Дейна се беше чукала зад гърба му с неговия най-добър приятел.
Потегли, без да обръща внимание на блъскането й по колата му и крясъците. Реши, че ядосването на обажданията й и появата й в дома му и в бара е безсмислено, защото така все пак показваше реакция. Тя явно тълкуваше емоциите му като знак, че още чувства нещо към нея.
Сега си беше поставил за цел да й даде да разбере, че не дава пет пари за нея. Може би тогава щеше да се разкара и да го остави на мира.
Кръвта му кипна от раздразнение, но Купър възнамеряваше да прогони това чувство и да отклони мислите си от бившата си съпруга. От жената, която и без друго беше монополизирала прекалено голяма част от живота му.
Когато стигна до бара на дъсчената алея, вече се чувстваше по-добре. Крачеше по дъските с ясното съзнание, че бизнесът му беше тук, на единственото място в света, където желаеше да бъде. Соленият въздух, чистите леки пръски на водата, смесените аромати на сладкиши, хотдог, бургери, сол и кафе му бяха така познати, че почти никога не се замисляше за тях по друга причина, освен колкото да отчете, че така ухаеше домът му.
Купър едва беше отключил бара, когато на вратата се почука. Още не беше отворил. Не започваше да работи преди дванайсет, когато сервираха обяд през седмицата. Готвачът му, Кросби, нямаше да дойде в следващия час.
Купър знаеше кой е на вратата.
Без да си прави труда да пита, сипа на Вон от любимия му скоч и плъзна чашата по бара към мястото, където се беше настанил.
Бизнесменът беше собственик на съседния хотел „Парадайз Сандс“. Хотелът беше по-ефектен от всичко, изниквало преди на дъсчената алея. Вон беше купил старата сграда и напълно я беше обновил до висококласен хотел и конферентен център. Някои от жителите на града твърдяха, че бил прекалено натруфен за дъсчената еспланада на Хартуел; хората, които почиваха в града, не търсеха съвременен лукс, а по-скоро мъничко запазена традиция. Някак си обаче Вон беше накарал нещата да проработят. Конферентният център неизменно беше натоварен и хотелът се радваше на успех.
Купър не беше особено изненадан. Роденият в Манхатън бизнесмен притежаваше множество хотели и беше син на изключително заможен президент на международна строителна компания.
Местната общност не показа особено топли чувства към нюйоркчанина. Никой не успяваше да си обясни защо някой като него е избрал точно Хартуел за свой дом. Той не даваше обяснения, а на тукашните това не им допадаше особено. Честно казано, Вон не допринасяше кой знае колко за имиджа си. Но през последната година идваше в бара на Купър всяка седмица, за да пийне чаша уиски и той го опозна по-добре. У Вон Тримейн определено имаше нещо повече от онова, което се виждаше на пръв поглед.
— Благодаря – промърмори Вон. – Тази сутрин наистина имам нужда.
— Тежка нощ?
— Вчера имаше конференция на стоматолозите. Тези мръсници умеят да се веселят. Един от тях налетял на нощния ми управител. Откарахме до късно.
— Боже. Добре ли е управителят ти?
— Да. Слава богу, само подуто око.
— Ами зъболекарят?
— Изритахме го от хотела. Бог знае къде отиде.
Купър се ухили.
— Нима…
Беше прекъснат от почукването на вратата.
Дейна?
— Купър, Бейли е.
Забеляза как Вон се напрегна и се подсмихна леко.
Идиот.
Купър пренебрегна реакцията на Вон към Бейли Хартуел и забърза да я пусне в бара.
— Купър, Дейна е на дъсчената алея – заговори Бейли леко задъхано. Косата й бе разрошена, което навеждаше на мисълта, че е тичала. – Вървях към моя хотел и тъкмо приближавах естрадата, когато видях кучката да крачи насам и затова затичах. Убедена съм, че й е ясно как съм избързала, за да те предупредя за нея.