А начинът, по който го гледаше, крещеше, че се задава лекция.
Тя хвърли поглед през рамо, за да се увери, че синът й е доволно ангажиран, преди да се обърне и да се начумери към Купър.
— Събрал си се с нея? – изсъска.
— Да – тонът му й даде да разбере, че не бива да спори.
Това само накара Кат да присвие очи.
— Каза ли ти какво е онова, което крие?
— Да.
В изражението й пролича изненада и то се посмекчи леко.
— Наистина ли?
Купър въздъхна и се наведе към нея.
— Наистина. И ми вярвай като казвам, че разбирам защо беше така изтерзана. Но сега всичко между нас е наред.
— Е, каква е тайната?
Обичаше сестра си, но понякога умееше да се държи като любопитна нахалница.
— Не е твоя работа.
— Ти си ми брат. Разбира се, че е моя шибана работа.
— Не бива да използваш думата шибана! – провикна се Джоуи с очи, все така приковани към екрана.
Това развесели Купър и той забеляза същото да наднича в очите на сестра му. Развеселеността й обаче се изпари и тя продължи да го изучава настоятелно.
— Радвам се, че Джесика е споделила какво се случва с нея… но е наясно, че не може да продължава с тези изпълнения, нали?
Единственото, което му попречи да изгуби търпение със сестра си заради липсата й на вяра в Джесика, беше фактът, че това се дължеше огромната й обич към него. И истината беше, че ако ролите им бяха разменени и някакъв тип се занасяше с Кат, той вероятно не би се проявил точно като опрощаващ.
— Не мисля, че би го направила, но това не означава, че по пътя няма да се явят неравности. Джес е преминала през ужасно много.
Състраданието накара Кат да омекне.
— Тя добре ли е?
— Ще бъде – обеща й.
— Наистина ми се ще да знаех какво й се е случило. Какви ли не ужасии минават през главата ми.
Припомни си казаното от Джес онази вечер.
— Не би могла да си представиш колко потресаваща е истината.
Кат потрепери.
— Боже, Купър – промърмори.
— Може би някой ден тя ще сподели историята си с теб, но си е нейна работа да го направи.
Сестра му въздъхна тежко, но кимна.
— Трудно е да си представи човек, че й се е случило нещо толкова ужасно. Крие го добре.
— Тя е корава. Джес е… изумителна.
Изведнъж Кат му се усмихна.
— Ти наистина я обичаш.
Той кимна. Нямаше смисъл да отрича.
— Никога не си говорил за Дейна по начина, по който говориш за Джес.
— С Дейна бяхме просто хлапета. Не ни беше ясно какво е любов – бъркахме секса с обич.
Тя сбърчи нос.
— Ясно.
Той се ухили.
— Край на разговора.
— Определено. Щом от устата на брат ми излезе думата „секс“, хваща ме временна глухота – Кат погледна към Джоуи. – Той ще се радва. Много харесва Джесика.
— Винаги се доверявай на инстинкта на децата.
— Или поне на инстинкта на моето дете.
Размениха си горди усмивки точно в мига, когато на вратата се почука, секунди преди тя да се отвори. Видът на Джесика извика поток от спомени от нощта им заедно. През цялата нощ не спираше да я докосва, както изглежда неспособен да й се насити.
Сега тя се появяваше в бара му с лице, сияещо не само заради секса им, но и заради разговора с Териза, а това го караше да се чувства крайно доволен от себе си. Отне му секунда да осъзнае, че тя не е сама.
Ама наистина не сама.
Купър се намръщи озадачено, като наблюдаваше в бара му да се изсипват Джес, Бейли, Айрис, Айра, Вон, Далия и Еймъри.
— Джес! – викна Джоуи и затича към нея през бара. Спря на сантиметри от нея, а Джесика му се усмихна и го прегърна през раменете.
— Как я караш, Джоуи? – попита го, а изражението й преливаше от нежност.
Джоуи погледна нагоре към нея и се намръщи.
— Къде беше?
Тя го изгледа извинително.
— Имах да се погрижа за някои неща, но ето ме обратно тук.
Племенникът му се ухили.
— Вуйчо Купър каза ли ти, че купи кученце?
О, по дяволите.
Да.
Това беше пропуснал да й го съобщи.
Очите на Джес се насочиха към него и тя имаше вид, все едно едва се сдържа да не се разсмее.
— Стига бе.
Купър й се усмихна.
— Староанглийска овчарка. Котилото е само на дни. Мога да взема кученцето след пет седмици.
— Староанглийска овчарка ли? Те са доста едрички, нали?
— Няма да си взема кученце, което се побира в чаена чаша – всеки път щом си представеше, че си взема куче, то беше голямо като Честър, санбернара на майка му. Докато растеше, обожаваше това куче.