Тя поклати глава с усмивка.
— Голямо да бъде.
— Ъъ… Може ли да се захващаме с това? – подкани Тримейн с нетърпелив вид и върна на Купър първоначалното му объркване.
— Какво правите тук?
Тримейн посочи към Джесика.
— Както изглежда, твоята добра лекарка има план как да спре Девлин.
Тя не беше казала нито дума за плана си предишната вечер. Макар че, ако трябваше да е честен, предишната вечер не бяха говорили кой знае колко.
Джес хвърли поглед надолу към Джоуи, а после към Кат.
Кат повдигна рамене заради незададения въпрос.
— Стига никой да не възнамерява да ругае или да планира убийство, с него няма проблем. Джоуи няма да обели и дума за случилото се тук, нали, хлапе?
Джоуи показа с жест как закопчава устата си с цип.
Кат направи жест, казващ „Виждате ли?“.
Удовлетворена, Джес се обърна към присъстващите.
— Благодарение на факта, че двете с Бейли им съобщихме, всички са наясно с предполагаемите намерения на Девлин да възпрепятства подновяването на лиценза за алкохол на „Купърс“.
Те всички закимаха, но Купър се напрегна. Не беше имал желание това да се явява проблем на останалите. Целият смисъл беше да остави Тримейн да се занимава със ситуацията, та никой друг да не се тревожи колко далече беше готов да стигне Девлин, за да се сдобие с имот на дъсчената алея.
Изгледа Тримейн по начин, който му даваше да го разбере, но мръсникът се подсмихна и насочи внимание обратно към Джес.
— Не знаем кого е подкупил Девлин в отдел „Лицензи“. И не се налага. Всичко, което трябва да сторим, е самите ние да си послужим с изнудване – погледна успокоително Купър, преди да се обърне отново към съседите. – Предлагам всички да подпишете петиция, в която да заявите, че ще затворите врати, ако лицензът за алкохол на „Купърс“, „Антониос“ или хотелите не бъде подновен. Ще представим петицията в отдел „Лицензи“ и ще им заявим, че сме чули как някой от тях е бил подкупен. Окаже ли се истина, всички врати на дъсчената еспланада ще бъдат затворени.
Тримейн се начумери към нея.
— Настина ли според теб ще повярват, че бизнес, който разчита за оцеляването си на туристите, ще затвори врати по време на сезона?
— Да – тя му се усмихна дяволито. – Защото собствениците на тези места са приятели с Вон Тримейн, а той е склонен да подпомага приходите им, докато е разглеждана петицията.
Купър едва не се задави заради ужасеното изражение на лицето на Тримейн.
— Шегуваш ли се, мамка му.
Джес запуши ушите на Джоуи.
— Хей, присъства дете.
Той вдигна ръка.
— Извинете. Но все пак – изгледа убийствено Джес. – Шегуваш ли се?
— Това е просто блъфиране, Вон. Всеки е наясно, че имаш пари. Би могъл да поддържаш няколко семейства за доста дълго време.
— Никой с глава на раменете не би повярвал подобно нещо.
— Той е прав – Бейли се взря отвратено в него. – Той е себичен и коравосърдечен мръсник. Не мога да повярвам как си решила сериозно, че би помогнал на Купър, Джес.
Като погледна към Бейли, в очите на Тримейн се прокрадна леденина, каквато Купър не беше забелязвал никога преди. Тонът му беше също така студен, когато заяви:
— Няма да ме провокираш да се хвана на това, госпожице Хартуел.
На Купър му стигаше толкова.
— Чуйте – подхвана като обхождаше бара с очи. – Оценявам, че Джес е организирала всичко това, и че вие дойдохте да я изслушате, но с Тримейн вече сме се заели.
Веждите на Бейли се качиха до линията на косата й.
— Той ти помага?
— Мога да бъда отзивчив, стига да го искам – уведоми я Вон.
— Никога не съм виждала тази твоя страна.
— Помагам само на хора, които харесвам.
Това беше директен удар. Първият, който Купър беше виждал да насочва към Бейли. Явно му беше дошло до гуша от нейните обиди.
Бейли се постара да прикрие потрепването, но то си беше там.
Тримейн го забеляза и Купър видя как на челюстта му заигра мускул, а после отклони рязко поглед от нея.
Ха.
Може би Джес имаше право за тези двамата.
Не че Купър имаше време да разсъждава над тази предстояща катастрофа.
— Както вече казах, оценявам, че всички вие сте тук, но ние ще се погрижим.
Джес се начумери.
— Имате ли план?
— Още не.
— Е, аз имам.
— Аз ще подпиша петицията – обади се Далия. – На Девлин няма да му се размине, щом се опитва да ни шантажира. Ако се изправим заедно, ще има по-малки шансове да отнеме имота на един от нас.
— И ние ще подпишем – включи се Айрис.
— Така ли? – Айра се намръщи към нея, разчете изражението на лицето й, а после се обърна към останалите присъстващи. – Ще подпишем.
— Също и аз – промълви Еймъри и изненада всички в помещението. Изчерви се, когато всички погледнаха към нея. – Аз имам… Хм… Ако господин Тримейн… – изчерви се дори повече, Щом Тримейн съсредоточи вниманието си върху нея. – Ако господин Тримейн не е съгласен да бъде използван като част от финансовия блъф… Аз… Хм…