Господи, въздъхна Купър. Беше непоносимо да гледа как се измъчва Еймъри. Изпита облекчение, когато Джес пусна Джоуи и приближи към приятелката си, за да опре подкрепящо ръка на рамото й.
Това явно даде сили на Еймъри,
— Наследих фирмата на баба ми. Струва доста и като компания е… ами… печалбите й са обществено достояние – Еймъри погледна към Джесика и топлите й чувства към тази жена не можеха да останат скрити. – Можеш да кажеш, че аз те бъда благотворител за онези, които ще изгубят приходи, ако затворят.
Той виждаше, че Джесика е също така изненадана от тази информация като всички останали. Понеже Еймъри не беше отраснала в Хартуел, всъщност никой не беше запознат с предисторията й. Заможната баба беше новина за всички им.
— Това е толкова щедро от твоя страна, Еймъри – отбеляза Далия и стисна рамото й.
Еймъри се изчерви, но все пак се усмихна на Далия.
— И аз ще подпиша – Бейли хвърли на Тримейн поглед, който би накарал Купър да пропълзи зад бара си, ако беше предназначен за него. – В крайна сметка се оказва, че не се нуждаем от теб.
Тримейн прехвърли поглед от Бейли върху Еймъри.
— Беше по-разумно, като пазехте за себе си информацията за богатството си, госпожице Сондърс – пренебрегна изчервяването й и се обърна обратно към Купър. – Ще използваме мен за блъфа. И никой извън това помещение няма да узнава за наследството на госпожица Сондърс – фиксира взор върху Кат.
Тя изпухтя.
— Защо гледаш мен?
— Синът ти.
— Джоуи няма да каже нищо.
— Няма да кажа нищо – припя Джоуи.
— Нещо не схващам – Бейли го изгледа подозрително и очите й се прехвърлиха между него и Еймъри няколко пъти. – Защо?
Той направи измъчена физиономия.
— Идвам от свят на големи състояния, госпожице Хартуел. Когато необвързана жена разполага с голямо богатство, налитат я какви ли не отрепки. А ако въпросната жена е красива като госпожица Сондърс, ще дотичат още повече отрепки, които да се опитат да се докопат до нея и парите й.
Еймъри стана по-червена, отколкото Купър изобщо някога я беше виждал.
— Защо пък ще те е грижа? – тросна се Бейли.
— Теб защо те е грижа, че мен ме е грижа?
— Не ме е грижа.
— О, на мен определено ми изглежда така.
— Достатъчно! – сряза ги Джесика. – Добре. Вон е прав – стисна ръката на Еймъри. – Ужасно мило е, че ни се довери, Еймъри, но никой друг не бива да научава за това.
— Чувствам се малко глупаво – чу я да промънква Купър.
— Недей – спря я Джесика. – На нас можеш да вярваш.
— Бих заключила, че Девлин вече е наясно с това – вметна Айрис и изгледа угрижено Еймъри. – По тази причина не я закача. Знае, че тя разполага с финансовите възможности да се защити срещу него.
На Купър се стори, че зърна върху лицето на Еймъри намек за тревога.
— Мислиш, че ме е проверявал?
— Да – произнесе мрачно Джесика. – Говоря от личен опит. Според мен е проверявал всички, които присъстват тук.
— Мръсно копеле – изпухтя Бейли и после погледна извинително към Кат.
— Решено ли е всичко? – поинтересува се Айрис и плесна с ръце. Ние подписваме проклетата петиция, Вон изпълнява своя блъф, никой не обелва и дума за парите от бабата на Еймъри.
— Звучи толкова… – Далия се усмихна заради изчерпателната формулировка.
— Не се налага да го правите – реши Купър, че си струва да бъде повторено.
Айрис поклати глава към него.
— Няма да ни разубедиш. Правим го за теб, синко. Но също така го правим заради всички нас. Иън Девлин малтретира целия град. Срещу такива като него трябва да се изправиш или те ще продължат да идват и да ти крадат парите за обяд.
И понеже Купър приемаше, че тя е права, предаде се.
Джес извади петицията, която беше написала, и всички я подписаха. След като обеща да ги държи в течение, те всички се върнаха обратно към своите дела. Бейли изхвърча първа навън, Еймъри се препъна и изчерви, когато Тримейн задържа вратата за нея, а Далия се смееше, на каквото и да беше онова, което й разказваха Айрис и Айра.
След като вече си бяха тръгнали, Джес приближи към него, а Кат беше прегърнала Джоуи и шепнеше нещо в ухото му, вероятно му поръчваше да си мълчи за наученото.
— Ядосан ли си? – попита Джес и плъзна ръце около кръста му.
Той погали с длани голите й ръце и поклати глава.
— Не, това е единственият план, с който разполагаме. Да се надяваме, че ще проработи.