— Мисля, че ще проработи. Туризмът в този град зависи от дъсчената еспланада. Няма начин да поемат риска всички да затворите врати. Медиите нямат да пропуснат да се възползват и историята за подкупността в общината ще се раздуха добре.
— Находчиво – той кимна и се наведе да залепи нежна целувка на устните й. – Благодаря ти.
Тя се ухили и заподскача в ръцете му по лекомислен начин, който го накара да се изсмее.
— Джесика – обади се Кат.
Лекарката се обърна към сестра му и той усети как се напрегна под допира му.
— Благодаря, че се грижиш за брат ми. Радвам се, че оставаш. Джесика мигом се отпусна.
— Благодаря. Аз също се радвам. Макар че… – отправи му бърза усмивка през рамо. – Ще ми е нужно повече място за гардероба ми. Втората ти спалня може би?
— Я почакай – Кат се взря изумено в тях. – Нанесли сте се заедно?
Купър притисна Джес по-плътно към себе си и изгледа сестра си по начин, казващ „не се бъркай“.
— Не виждахме причини да чакаме.
— Разбира се, че не – Кат поклати невярващо глава. – При вас нищо не се случва бавно, така че не знам защо се изненадвам.
— Бясна ли си? – поинтересува се Джес.
— Кого го е грижа дали е бясна? – изсумтя Купър.
Джес се намръщи.
— Мен.
Това й спечели широка усмивка от страна на Кат.
— Напоследък да съм споменавала, че те харесвам?
— Аз също! – нададе вик Джоуи. – Леля ли ще ми бъдеш? Сега беше ред на Джес да се изчерви леко.
— Не на секундата.
Купър обви ръце около раменете й и прилепи гърба й към гърдите си.
— Някой ден, Джоуи. И ти ще ми бъдеш кум.
Джоуи се усмихна.
— Наистина ли?
— Разбира се. Кой друг?
Племенникът му наведе глава на една страна.
— Ще се наложи ли да обличам някой от онези глупави пингвински костюми?
Купър стрелна Кат с поглед. Тя повдигна рамене.
— Какво? Наистина са глупави пингвински костюми.
— Най-вероятно – отговори Купър на Джоуи.
— Ох. Добре. Предполагам, че ще го преживея.
Очите на Кат проблеснаха развеселено, докато изучаваше застиналата напълно неподвижно Джесика.
— Може би е добра идея да спреш да стряскаш момичето си с приказки за сватби.
Той намигна на сестра си и целуна Джес по шията.
— Добре. Без повече приказки за сватби. Поне за известно време.
Шеговитият му тон накара Джес да се поотпусне и поклати глави.
— Добре, че съм малко чалната, защото вие всички – протегна ръка към бара – сте много чалнати.
— Какъв живот е това, без да си малко чалнат? – Кат стисна ръката на Джоуи и пое към вратата.
— Скучен – произнесоха тримата в един глас.
Купър изсумтя развеселено към сестра си и тя избухна в смях, а племенникът му погледна нагоре към майка си, щастлив, че тя е щастлива, защото беше добро хлапе и я обичаше искрено.
И именно тогава го осени мисълта.
Липсващото парченце от пъзела… Беше го открил.
Защото в същия този момент, застанал насред бара, най-накрая се почувства, сякаш притежаваше всичко, което някога беше искал.
Да обобщя, че служителите в отдел „Лицензи“ явно се чувстваха крайно неудобно от онова, което имахме да заявим с Купър, би било крайно меко казано.
— Мога да ви уверя, че никой от служителите ми не би приел подкуп – заяви категорично Кристин Ротуел.
— Убедена съм, наясно сте, че онова, за което говорим, не е извън границите на невъзможното – отвърнах аз.
Тя сведе поглед към бюрото си.
— И кой смятате, че е подкупвал някого в отдела?
Това, че избягваше погледа ми, ми се стори доста смущаващо. Надявах се, че който и да е онзи взел подкупа, да не е била точно председателката на борда.
— Наясно сте, че не можем да кажем кой е бил – намеси се Купър. – Това ни прави уязвими за клевета.
— Нека изясня – Кристин се облегна на стола си. – Всеки, подписал тази петиция – посочи към бюрото си, – ще затвори врати, ако лицензът за алкохол на господин Купър не бъде подновен.
Точно така.
— Това е изнудване. Можете да бъдете арестувани за такова нещо.
— Може и да е така – съгласих се. – Но освен до огромен удар по градската икономика, ще се стигне и до медийна лудост. От медиите, като и от полицията, ще разгледат причините за тревогата ни и не съм напълно убедена, че ще ви хареса да разследват борда.
— Нямаме нищо за криене – тя вирна предизвикателно брадичка.
— Убедена ли сте в това? Защото ние сме сигурни, че някой тук е взел подкуп и също така знаем кой е дал подкупа. И сме склонни да рискуваме всичко. Вие готова ли сте?
Кристин се загледа в нас, а очите й преливаха от гняв.
— Дайте ми минута да отворя файла ви, господин Лоусън.