Чакахме търпеливо, докато тя пишеше клавиатурата си.
Зачете намиращото се на екрана и веждите й се сключиха.
— Подали сте молба за подновяване на лиценза преди няколко седмици… — Стрелна ни с поглед. – Отказано ви е.
Купър се напрегна до мен.
— Посочват ли се причини?
— Заявено е, че в бара няколко пъти е викана полиция заради антисоциално поведение.
— Това са глупости – отсече Купър като прозвуча по-спокоен, отколкото знаех, че е.
Изгледах гневно Кристин Ротуел.
— Сигурна съм, че всичко, което трябва да сторите, е да проведете няколко разговора с полицията, за да отрекат тези обвинения.
— И всичко, което трябва да стори господин Лоусън е да подаде молба до щатските служби за подновяване на лиценза.
— Това са месеци в съда – заключи Купър, като вече звучеше по-малко търпелив. – Може би година. Не мога да се лиша от приходи за цяла година, госпожице Ротуел.
— Това е законовият начин да се свърши това – захапа го тя. – А не да се изтърсвате в офиса ми и да ме изнудвате.
— Не ви изнудваме – отвърнах. – Отправяме ми предупреждение. Чували ли сте за Вон Тримейн и хотел „Парадайз Сандс“? Той също подписа петицията.
— Разбира се – тя кимна, явно крайно недоволна да види името му там.
— Склонен е да допълни приходите на „Купърс“ и тези на останалите, затворили врати. Ще го прави за периода, през който Купър ще бъде в съда и ще оправя тази каша. Но както вече посочих, всичко това ще доведе до разкриване от страна на полицията кой е подписал – посочих към компютъра й. – Кой е взел подкуп, за да го стори. И тогава целият ви отдел ще бъде разследван.
Остана загледана в нас, а после кимна.
— По случайност съм приятелка с шериф Кинг. Ще му позвъня. Можете да изчакате отвън, докато го сторя.
С Купър изпълнихме, каквото поиска, и зачакахме нетърпеливо пред офиса й, като разменяхме притеснени погледи. Двайсет минути по-късно Ротуел ни повика обратно в офиса, като изглеждаше затормозена и леко пребледняла.
— Седнете.
След като се настанихме, тя направи измъчена физиономия.
— Шериф Кинг потвърди, че не е имало подобни оплаквания или позвънявания във връзка с бара ви. Заяви, че сте почтен бизнесмен, господин Лоусън.
— Винаги съм харесвал Джеф Кинг. – Купър се ухили към мен и аз отвърнах с облекчена усмивка.
— Да. Ами, мога да ви уверя, че тази петиция не е необходима. Лицензът ви ще бъде одобрен – махна към компютъра си.
— Ами приелият подкупа? – поинтересувах се.
Тя присви очи към мен.
— Доколкото виждам, това е чиновническа грешка. При всички случаи въпросът е от вътрешно естество.
Което значеше, че щеше да уволни гадината, но нито въпросният човек, нито Девлин щяха да отговарят пред закона, защото тя не желаеше отделът й да бъде разследван от полицията.
Купър явно долови възмущението ми, защото стисна ръката ми по-здраво.
— Това беше всичко, което целяхме, госпожице Ротуел – надигна се и протегна ръка към нея. – Благодаря за отделеното време.
Тя кимна сковано и двамата си тръгнахме, но аз не спирах да се ежа.
— Ще им се размине – възнегодувах, щом Купър ме изведе от сградата.
— Това не е наша битка, докторе – задържа й вратата на джипа отворена. – Нашата битка е с Девлин. И повярвай ми, това ми е повече от достатъчно.
Докато пътувахме обратно към бара му, аз позволих на думите му да достигнат съзнанието ми.
За съжаление имаше право. Ако Иън Девлин беше склонен да стигне толкова далече, колкото беше стигнал, та да открадне заведението на Купър, тогава се налагаше да се съсредоточим върху сражението си с него, преди да се тревожим за каквото и да било друго.
Мобилният ми телефон звънна и наруши обикновено комфортната тишина, в която изпадахме. Намръщих се, защото не разпознавах номера.
— Ало. Джесика Хънтингтън е на телефона.
— О. Доктор Хънтингтън – заговори познат мъжки глас. – Обажда се Пол Дуган.
Сърцето ми мигом затуптя малко по-бързо.
— Доктор Дуган, радвам се да ви чуя.
Купър ми хвърли поглед и аз му се ухилих развълнувано. Той ми намигна и насочи внимание обратно към пътя.
— Съжалявам, задето минаха няколко дни, но се налагаше да проверя препоръките ви.
— Ясно – зачаках нервно.
— Последният ви работодател не е особено доволен – произнесе меко и сърцето ми прескочи удар.
— И аз така подозирах – усетих очите на Купър върху себе си заради натъжения ми тон.
— Въпреки всичко обаче ви признава за добър лекар… докато не сте си тръгнали без предупреждение.
— Доктор Дуган, мога да обясня…
— Не се налага. Това е малък град, доктор Хънтингтън, и мълвата е, че нещата между вас с Купър са доста сериозни.