Той се засмя заради бъбренето й, но все пак затвори щорите и заключи вратата.
Като се обърна, за малко не се засмя отново заради реакцията на Бейли към присъствието на Вон в бара. Цялото й тяло се беше сковало.
— Госпожице Хартуел – обади се Вон и вдигна чашата си с насмешка.
Никога не наричаше Бейли с малкото й име. Купър знаеше, че това докарваше Бейли до лудост и имаше сериозни подозрения, че Вон също беше наясно и именно затова го правеше.
Двамата влязоха в сблъсък от първия момент, когато се срещнаха. Нямаше как да съществуват хора, които повече да се различават един от друг. Ако Вон Тримейн беше принцът от Горен Ийст Сайд, то Бейли Хартуел беше принцесата на дъсчената алея на Хартуел. Потомка на основоположниците на града, Бейли беше наследила намиращия се в северния край на дългата километър и половина дъсчена еспланада „Хартс Ин“. Хотелът беше последният останал имот от недвижимата собственост, някога принадлежала на изключително заможния род Хартуел. Но семейството, в което се беше родила Бейли, не беше заможно. Трудеха се усърдно, за да управляват хотела и когато брат й и сестра й заминаха да живеят другаде, родителите на Бейли й повериха ръководството и се оттеглиха във Флорида.
При тази конкретна принцеса нищо не се случваше с лекота и не можеше да се каже, че имаше желание да се сприятелява с арогантен и богат бизнесмен, който й се явяваше конкуренция.
И понеже беше любимката на дъсчената алея, специално при тази вражда повечето хора застанаха на нейна страна.
Купър намираше цялата история за адски забавна. Двамата участваха в комедиен скеч, без да го съзнават.
— Господин Загубеняк – отговори Бейли.
Вон само се изсмя и допи скоча си.
Бейли се завъртя и замята мълнии към Купър. Сигурно заради проявата на дързост да сервира на Вон, особено пък при затворен бар.
— Лоусън, не ми казвай, че съм затворена тук с този идиот.
Бравата на бара беше натисната и затрака настоятелно.
Последва силно думкане.
— Купър! Знам, че си вътре – изкрещя Дейна.
— Да – произнесе тихо. – Блокирана си.
— Трябва да отида в хотела. Може ли да се измъкна през задната врата?
Той кимна.
— Върви. Ако я видиш…
— О, ще поваля кучката на земята, но няма да я пусна вътре – увери го Бейли и се обърна да си върви.
— Идвам с теб – Вон стана от бар стола, след като остави пари за скоча. – Купър.
— Вон.
Бейли хвърли ужасен поглед през рамо към Вон.
— Прелестно.
— Наистина ще е добра идея да престанеш да флиртуваш с мен, госпожице Хартуел – заключи Вон и пое към нея. – Малко е неуместно.
Тя присви очи, готова да изсипе огън и жупел отгоре му, но Купър отвлече вниманието й.
— Благодаря за предупреждението, Бейли.
— Няма за какво. И не забравяй, услугата ми шамаросване на кучки винаги е на разположение.
— Колко вземаш? – чу Купър въпроса на Вон, докато излизаха през служебния вход.
— О, теб ще те шамаросам безплатно.
— Извратено.
— Такъв си загубеняк.
— Струва ми се, че е наложително да намериш нова дума.
— Лайно.
— Внимателно, зрелостта ти започва да се проявява.
Купър се засмя тихо, но развеселеността му се изпари заради неспиращото думкане по вратата.
— Купър! – писна Дейна.
Лицето му се изкриви от крясъците. Ама сериозно, какво беше видял у нея?
— Купър! Отвори!
— Добре, достатъчно с това – смъмри я познат глас.
Айрис.
Купър се напрегна.
Айрис и Айра бяха собствениците на италианска пицария в съседство с „Парадайз Сандс“. Бяха я отворили преди двайсет и пет години и я бяха нарекли „Антониос“, защото според тях никой не би пожелал италианска храна от „Айрис и Айра“.
Айрис и Айра му бяха като семейство.
— Айрис, това не ти влиза в работата – тросна се Дейна.
— Купър ми е като син, така че ми влиза в работата. Вече нанесе достатъчно щети. Повече няма да тормозиш това момче. Върви си. Не си желана.
— Трябва да поговоря с него. Купър!
— Както изглежда, той не желае да говори с теб, така че тръгвай. Върви си, преди да съм повикала ченгетата.
— Не се бъркай в това, нахална кучко.
Тази капка преля чашата. Кръвта му стигна до точката на кипене и той прекоси помещението. Нямаше да се укрива в собствения си бар, докато тя си позволяваше да говори така на Айрис.
Отвори вратата със замах, перна лакътя на Дейна с нея и тя политна назад.
— Купър.
— Да не си посмяла да говориш така на Айрис. Чу ли ме?
Тя облиза нервно устни – сигурен знак, че според нея беше паднал в капана.
— Купър, моля те. Просто наистина имам нужда да поговорим.