— Това е най-хубавата стая в хотела – поясни тя. – Реших, че е редно да я получиш ти, след като ще останеш три седмици. Първоначално бях предвидила друга стая за теб, но отмениха една резервация и успях да те настаня тук.
Обърнах се към нея и забелязах, че се оглеждаше с гордост и удовлетворение.
— Благодаря. Прекрасна е.
Бейли се засмя и пусна ключа в ръката ми.
— Наспи се. Утре ще се опознаем – заяви, все едно това изобщо не подлежеше на обмисляне, като че задачата на всички съдържатели на хотели беше да завържат близко приятелство с гостите.
Честна дума, не възразявах срещу идеята Бейли да се постарае да ме опознае.
На този етап бях прекалено изтощена да възразявам срещу каквото и да било.
— Лека нощ – пожела тя, докато затваряше вратата.
— Лека нощ – викнах в отговор.
Сега вече наистина забелязах леглото.
— Ела при мама – направих му знак и се запрепъвах към него.
Когато се събудих на следващата сутрин, лежах върху завивката с дрехите от предишния ден.
Първото, което сторих, след като взех душ, беше да отворя френските прозорци на стаята си. Излязох на балкона, който гледаше към дъсчената еспланада и океана отвъд нея, без да давам пет пари, че е облачен и сив ден.
Вместо това се насладих на океанския бриз, защото носеше мириса на море и звука на прибоя. Затворих очи, заслушана в кроткия прилив, в прииждането на вълните към плажа, в крясъците на чайките във въздуха, и изпитах миг на абсолютен покой.
Бях загрижена по въпроса какво означаваше тази ваканция, защото подлагах нещата на прекален анализ както винаги. Това можеше и да не е знаменателното пътуване, което да промени живота ми. Може би щеше да бъде просто почивка. Три седмици на покой и удовлетвореност.
Влязох с неохота обратно в стаята си и затворих звука от океана навън. Зарових се в чантата си, извадих телефона и написах съобщение на Матю.
Ти се оказа прав. Имах нужда от това. Х
Облякох се, изсуших си косата, гримирах се и тръгнах надолу за закуска. Беше 9:30 часа, така че бях на ръба да я изпусна.
Когато седнах, трапезарията беше празна, другите гости бяха станали много по-рано от мен или се бяха успали дори повече.
Разглеждах менюто, когато една врата в задната част на уютното помещение се отвори и разкри кухнята зад нея. Вратата се хлопна и аз вдигнах очи към жената, крачеща от кухнята към мен.
Бейли ми се усмихна широко.
— Добро утро.
— Добро утро – аз също се усмихнах.
— Добре ли спа?
— Да, благодаря. Чувствам се толкова по-свежа. Съжалявам, ако вчера съм била малко отнесена.
— Изобщо не се извинявай. Личеше, че едва се държиш на крака от умора. Да започнем ли с прясно кафе?
— Да, моля.
— Веднага. Ще те оставя да прегледаш менюто.
Няколко минути по-късно Бейли се върна с кафето ми. Изпитвах отчаяна нужда да изтръгна чашата от ръцете й, но някак успях да се въздържа от подобно действие и изчаках нетърпеливо да вземе поръчката ми, преди да се нахвърля на кафето си, подобаващо за любител на кофеина като мен.
— Бъркани яйца, бекон и палачинки, моля – стомахът ми закъркори само при мисълта.
— Отличен избор – килна глава на една страна. – Аз още не съм яла. Ще възразиш ли да се присъединя към теб? И моля те, не се колебай да ми откажеш, ако се нуждаеш от спокойствие.
Засмях се. Бях изненадана от предложението, но в никакъв случай подразнена.
— Ще се радвам на компания.
— Страхотно! Май ще избера същото като теб – тя се върна в кухнята и викна още от прага: – Хей, Мона, два пъти бъркани яйца, бекон и… – вратата се хлопна и напълно заглуши всякакъв звук.
Не много по-късно вече бях погълнала първата си доза божествен кофеин, а Бейли се върна със закуската ни. Седна на стола срещу мен и започна да се храни.
Тикнах парче палачинка и малко бъркани яйца в устата си в мига, щом чинията беше поставена пред мен.
— И така – подхвана Бейли, след като преглътна. – Обикновено не подхождам като чудата съдържателка на хотел, която се натрапва на гостите по време на закуска. Будилникът ми не звънна тази сутрин.
Изсумтях, неспособна да се разсмея, без да оплюя всичко със закуската си. След като преглътнах, я уверих:
— Наистина не възразявам. Всъщност е много приятно.
— Добре – ухили се. – Том би казал, че е крайно непрофесионално.
— Том?
— Приятелят ми. Заедно сме от девет години. Той е ин на моето ян. Макар че напоследък ин се ядосва на ян. Миналия месец заместник-управителят ми се прехвърли в Ню Йорк и тичам наоколо като кокошка без глава, докато се мъча да открия някой, на когото имам доверие, а Том само опява „забави темпото, Бейли, преди да се довършиш“.