Заозъртах се за най-близкия подслон и се втурнах към най-близкия бар с навес, веднага щом го видях. Единствената ми цел беше да се добера до тентата и не бях способна да обърна внимание на нищо друго, освен на противното усещане за дрехите, полепнали по кожата ми. Именно заради това се блъснах в стегнатото мъжко тяло.
Ако ръцете на мъжа не бяха посегнали да ме уловят, щях да се пльосна по дупе.
Отметнах мократа коса от очите си и вдигнах извинителен поглед към човека, върху когото бях връхлетяла така грубиянски.
Срещнах топли сини очи. Наистина сини очи. Също като заобикалящото Санторини Бяло море. Преди няколко години бях ходила там на почивка и водата беше по-синя от всичко, което някога съм виждала.
Успях някак да отделя поглед от изумителния цвят и огледах лицето, върху което се намираха очите му. Сурово и мъжествено.
Очите ми зашариха по широките му рамене, но трябваше да килна глава назад, за да огледам по-добре лицето му. Все пак мъжът беше висок над метър и осемдесет и пет. Дланите му все още стояха на бицепсите ми, за да ме задържат на място – големи, с дълги, леко мазолести пръсти, допиращи се до голата ми кожа.
Въпреки студа усетих тялото ми да се изпълва с топлина и отстъпих от хватката на непознатия.
— Съжалявам – смотолевих и пригладих назад мократа си коса с извинителна усмивка. – Този дъжд като че се изля от нищото.
Всичко, което успяваше да види Купър в началото, бяха прелестните очи на непознатата. Големи. Кафяви – не. Лешникови. Бяха кафяви със светлозелени и жълти точици в тях. Ограждаха ги гъсти мигли.
В момента въпросните очи съдържаха смесица от извинение и смях. Вадичките спирала, които се стичаха надолу по бузите й, не отвличаха вниманието му от това колко красиви бяха очите.
Топли очи, които се отместиха от лицето му и поеха надолу по тялото му. Ризата му беше подгизнала и залепнала за него и демонстрираше резултатите от ранните му сутрешни тренировки и тичането по плажа. Той кимна леко и отметна мократа коса от челото си.
Очите на непознатата се разшириха леко и на Купър не му убягна женското възхищение, проличало в тях.
Не беше ниска – около метър и седемдесет, но той беше висок, така че й се налагаше да отметне глава назад, за да погледне нагоре към него. Именно тогава той осъзна колко близо стояха един до друг.
Купър усети по гръбнака му да пробягват тръпки. И не беше заради хлада.
Това усещане го бе обзело, докато вървеше от училище към дома си минути преди да стигне и да установи, че баща му си е тръгнал. Също и в деня, когато умря техен близък роднина и остави бара си на майка му, а майка му го прехвърли директно на него. Усети същите тези тръпки, когато пристъпи в бара като негов собственик. Както и в деня, когато майка му умря от рак. Появиха се и веднъж, докато шофираше към бара. Именно те го накараха да се върне у дома да провери как е Дейна. Завари я да се чука с най-добрия му приятел.
Докато стоеше пред тази раздърпана непозната и най-хубавите очи, които някога беше виждал, Купър нямаше как да не се запита дали в този случай тръпките предвещаваха добро или лошо.
Добро или лошо, струваше си да се вслуша в тях, помисли си и отвори вратата на бара. Беше изтичал навън за няколко минути само за да отнесе поща, която трябваше да бъде доставена на съседката му Еймъри. Беше достатъчно, за да се намокри до кости.
Сега жената стоеше с гръб към него, вперила поглед в дъжда. Раменете й бяха леко прегърбени, все едно се опитваше да се предпази от мокротата на дрехите си. Очите на Купър се спуснаха надолу по тялото й. Имаше тесен гръб, крехки рамене и тънка талия, но въпросната талия прерастваше в заоблено дупе, което Купър оцени по достойнство. Особено след като установи, че дупето върви в комплект с дълги стройни бедра. Беше облечена в прилепнали джинси, които излагаха на показ фантастичните й крака. Джинсите бяха натъпкани в ботуши на висок ток.
Ежедневно, но секси, помисли си. Стоеше добре. Поне за него.
Изведнъж престана да усеща студа.
И щеше да се вслуша в тези тръпки.
— Ако искаш, чакай там отвън. Или пък не.
Тя се обърна и се вгледа в него с тези свои големи очи. С косата й, отметната назад, имаше възможност да види всичко от нея.
Всичко беше добро.
Не беше поразителна красавица като бившата му жена, но в красотата на Дейна присъстваше студенина. Винаги я беше забелязвал. Някога тя го интригуваше. Сега вече си беше научил урока.
Като се изключеха мокрите дрехи върху тялото й, у тази непозната нямаше и намек за студенина.