— На почивка съм.
— Защо в Хартуел?
— Не искам да се отдалечавам прекалено от работното си място. То е в Уилмингтън.
Уилмингтън. Не беше особено далече. Най-много на няколко часа с кола.
— В някоя от болниците ли?
— Не, всъщност в женски затвор.
Успя да го изненада още веднъж. Да бъдеш лекар не беше никак лесно. Да си лекар в затвор само добавяше ново предизвикателство към вече съществуващото. За такъв тип работа се изискваше определен тип човек. Не беше съвсем убеден какъв тип човек правеше това Джесика.
— Много екзотично.
Тя прихна леко.
— Предполагам, че е така.
— И какво поражда у някого желание да работи в женски затвор?
— Какво поражда у някого желание да държи бар? – контрира лекарката.
Принадлежеше му. В него бе осъществил идеите си. Беше резултат от усиления му труд. И местните му бяха като семейство. Не на много хора им излизаше късметът да обичат бизнеса си както той обичаше своя.
— Това място ми е като дом.
Лекарката наклони глава на една страна, а в очите й затанцуваха весели искрици.
— Е, аз не мога да кажа същото за себе си.
— Та защо женски затвор? – настоя той. Беше минало много време, откакто беше проявявал такова любопитство към някого.
Тя обмисли въпроса му за кратко и когато заговори, тонът й беше още по-мек.
— Дори хората, които допускат грешки, имат нужда някой да се грижи за тях. Като станах лекар, положих Хипократова клетва. Обещах, че ще помагам на хората и няма да им вредя. Това значи да помагам без значение кои са те или какво са сторили. Приемам сериозно тази клетва.
В очите й проблесна намек за тъга… Нещо дълбоко скрито… Нещо лично. На Купър му беше ясно, че тя спотаява същественото.
— Едно е да приемаш клетвата сериозно, а друго да работиш в затвор.
— Вярвам, че всички заслужават състрадание – обясни тя. – Когато ми предложиха мястото, реших, че ако аз не го приема, друг лекар може да го приеме поради необходимост, а не от интерес. Няма гаранция, че би проявил правилния подход към тези жени. Приех работата, защото мога да гарантирам, че ще се чувстват в безопасност, като се обръщат към мен за лечение.
Купър застина при думите й.
Тя истинска ли беше изобщо?
Той беше наясно, че добрината съществува. Израсна в дом, пълен с нея. Но за съжаление напоследък се беше нагледал и на много себичност. Също така и на пълна липса на състрадание.
Съществуваше нещо в състраданието на жена като Джесика Хънтингтън, което истински го заинтригува. Тя очевидно притежаваше цял списък с положителни качества, които беше трудно да пренебрегне.
— Това номерът на бармана ли е? – попита изведнъж тя, а сладкото й малко носле се беше сбърчило ядосано. – Да разприказвате хората?
Купър се ухили при мисълта, че лекарката обикновено не споделяше толкова много. Може би тя също го усещаше… Някакъв вид свързаност помежду им.
— Просто с мен е лесно да се разговаря.
Джесика също се усмихна и той усети силно привличане.
— Може би е така.
Вратата се отвори и Кросби, готвачът на Купър, влезе в бара, с което отвлече вниманието на шефа си от все по-отесняващите му джинси.
Кросби видя Джесика, но по никакъв начин не отчете присъствието й.
— Добро утро, шефе.
— Добро утро – отговори Купър и готвачът се скри в кухнята. Кросби не беше от най-общителните. – Готвачът ми – поясни, като забеляза, че Джесика се взира любопитно след служителя му с тези нейни големи прелестни очи.
Въпросните очи се върнаха обратно върху него и внезапно тя се изправи.
— Ами, по-добре да те оставям да си вършиш работата. Благодаря за подслона и горещото какао.
У него се надигна разочарование и ако не трябваше да отвори бара след час, би убедил лекарката да остане още малко.
— Знаеш ли наблизо да има книжарница? – попита тя и хвана чантата си.
Единственото истинско нещо
— Съседката ми Еймъри продава книги.
— Чудесно. Благодаря.
Той също се изправи. Налагаше се да е сигурен, че ще я види отново.
— В „Парадайз Сандс“ ли си отседнала?
Тя се поколеба, все едно не беше сигурна дали е редно да му казва. Това никак не се понрави на Купър.
— В „Хартс Ин“ – отговори най-накрая и той се усмихна. Не само защото му допадаше, че е избрала уютното хотелче на Бейли пред лукса, предлаган от Вон, но и защото го осведоми къде е отседнала.
Купър се надяваше това да значи, че е необвързана и е склонна да го опознае малко по-добре по време на престоя си.
— Добър избор. Бейли е свястна жена.
— Да, това го установих – отбеляза Джес и заобиколи масата, за да му подаде ръка. – Беше ми приятно да си поприказваме.