Еймъри не каза много, докато убивахме деня в четене край камината, но аз и не се нуждаех да го прави. Макар у нея да се долавяше известна тъга, в компанията й също така имаше нещо утешаващо. Стори ми се интересно, че в този ден бях преживяла същото умиротворяващо мълчание в присъствието на Купър, както не се беше случвало с друг преди.
Оставих Еймъри в късния следобед, като обещах да се появя отново преди края на почивката си. Тъгата, която бях зърнала да се спотайва в очите й като че се усили, докато се сбогувахме.
И ето на. Противно на волята ми, бях заинтригувана от Еймъри Сондърс и не можех да си наложа да не бъда.
А този интерес ми напомни за писмата на Сара, които поначало ме доведоха в Хартуел.
В крайна сметка реших да разпитам Бейли за нея.
Бейли изпрати последните си клиенти и ги съпроводи с топли пожелания за лека нощ. Камбанката над вратата издрънча и няколко секунди по-късно младата жена се отпусна на дивана до мен.
Изглеждаше изтощена.
Подадох й моята чаша вино и тя я прие с благодарна, но крайно изморена усмивка. Отпи и ми върна чашата.
— Благодаря.
— За нищо. Моля те, кажи ми, че не работиш с толкова нелепо дълго работно време всеки ден.
Бейли поклати глава.
— Не. Както вече обясних, имах заместник управител и двамата се редувахме. Сигурно ти е трудно да повярваш, че преди имах по един или два почивни дни.
— Нужна ти е твоя собствена почивка.
— Да, да, така е – усмихна ми се. – Днес дъждът не успя да те стресне, а?
Засмях се.
— Не. Всъщност заваля ме точно пред „Купърс“. Собственикът ме пусна да вляза в бара и да изчакам, докато дъждът отслабне достатъчно, та да се покажа обратно навън.
Бейли се поизправи и ме огледа, а на устните й цъфна закачлива усмивка.
— Как ти се стори Купър?
Успявах да надуша сватовницата у нея от километри, така че избегнах погледа й.
— Той не каза кой знае колко – отпих от виното си с престорена незаинтересованост.
— Така е, защото е добър слушател.
— Добре ли го познаваш?
— Познавам го, откакто се помня. Да знаеш, че е необвързан – побутна ме леко. – Разведен.
Изсмях се.
— Доста си директна.
— Какъв е смисълът да говоря завоалирано? – Бейли ме погледна настойчиво. – Ти необвързана ли си?
Отворих уста да кажа не, а после въздъхнах.
— Нещата са сложни.
— Ще приема, че си необвързана.
— И защо така?
— Ако беше сигурна в този мъж, който и да е той, щеше директно да отговориш с да.
Вътрешно се съгласих, че до голяма степен това беше самата истина.
Беше време за смяна на темата.
— Нали помниш как сутринта те попитах за Джордж Бекуит? – Да.
— Не беше без причина – извъртях се на дивана, за да бъда с лице към нея. – Всъщност не познавам Джордж. Причината да ми е известно за съществуването му е, че открих писма в една книга в затвора. Били са написани до Джордж през 1976 година.
Бейли зяпна изненадано.
— Сара Рандъл – произнесе задъхано.
При прозвучаването на името вече така познатата болка в гърдите ми пак се обади.
— Историята ти е известна?
— На всички е известна – зелените очи на Бейли потъмняха натъжено. – С Джордж са били първата любов един на друг. Влюбили се на дъсчената алея през втората им година в гимназията. Всички мислели, че ще се оженят. Но през лятото след завършването на гимназия Сара се омъжила…
— За мъж на име Рон.
Бейли повдигна вежда.
— Рон Питърс. Как…
— Пише го в писмата й до Джордж.
Не ми убягна припламналото любопитство в очите на Бейли, но тя продължи да ми преразказва историята им.
— Никой не знаел какво е накарало Сара да се омъжи за него. Повечето хора подозирали, че я държи с нещо, но тя не казала с какво. Джордж бил съсипан. Започнал да спи, с когото му падне и Анабел, най-добрата приятелка на Сара, забременяла от него. Той се оженил за нея. А после няколко години по-късно Сара застреляла Рон и влязла в затвора. Починала там.
Очите ми запариха от придошлите сълзи.
Бейли посегна към ръката ми.
— Добре ли си?
Помъчих се да се усмихна убедително.
— Сара е умряла от рак. Преди да успее да изпрати тези писма до Джордж. Писма, които обясняват всичко. Имала е причина да извърши каквото е извършила, Бейли.
Тя стисна ръката ми.
— Това е толкова тъжно. Затова ли дойде тук?
Повдигнах рамене.
— Почивката с най-добрия ми приятел пропадна… В този момент в ума ми бяха Сара и Джордж и реших вместо това да дойда тук.
Бейли ме огледа настойчиво.
— Пристигнала си в Хартуел да дадеш на Джордж писмата от Сара?
— Да.
— Знаех си, че те харесвам.
Изсумтях развеселено.
— Благодаря. И аз те харесвам.
— Разбира се, че ме харесваш, толкова съм забавна – пошегува се тя.
Засмях се.
Но изведнъж Бейли стана сериозна.
— Сара е била братовчедка на майката на Купър.
Напрегнах се,
— Наистина ли?
— Майка му Лора почина преди близо десет години, но със Сара са били много близки, преди Сара да влезе в затвора. Купър беше силно привързан към майка си и знаеше колко много я болеше заради стореното от Сара. Може би ще му дойде добре да научи истината.
Обзе ме неувереност.
— Не знам. Писмата са били предназначени за очите на Джордж.
— Не е нужно да даваш писмата на Купър, но Сара му е била роднина. Ако съществува основателна причина за онова, което е извършила, той заслужава да научи.