Изсумтях развеселено.
— Благодаря. И аз те харесвам.
— Разбира се, че ме харесваш, толкова съм забавна – пошегува се тя.
Засмях се.
Но изведнъж Бейли стана сериозна.
— Сара е била братовчедка на майката на Купър.
Напрегнах се,
— Наистина ли?
— Майка му Лора почина преди близо десет години, но със Сара са били много близки, преди Сара да влезе в затвора. Купър беше силно привързан към майка си и знаеше колко много я болеше заради стореното от Сара. Може би ще му дойде добре да научи истината.
Обзе ме неувереност.
— Не знам. Писмата са били предназначени за очите на Джордж.
— Не е нужно да даваш писмата на Купър, но Сара му е била роднина. Ако съществува основателна причина за онова, което е извършила, той заслужава да научи.
На Купър му се налагаше да признае пред самия себе си, че предишната вечер се беше надявал лекарката да се появи в бара. Нетърпелив беше да я види отново и се надяваше тя да изпитва същото.
По дяволите.
— Умирам да разбера какво се върти в главата ти – отбеляза Стария Арчи, когато Купър въздъхна.
Озърна се из бара. Беше пълен с познати лица. След седмица или две, щом настъпеше разгарът на сезона, щеше да е претъпкано с местни и туристи. Стария Арчи му се подсмихна над ръба на чашата с бира, седнал на същия бар стол, на който сядаше винаги.
— Нищо интересно.
— Добре – Стария Арчи присви очи. – Научих, че бившата ти те притеснявала.
Купър не беше чувал нищо от Дейна, след като я отряза пред Айрис. Надяваше се това да значи, че най-накрая е разчела посланието.
Истината беше, че се ожени за Дейна прекалено млад. Сексът беше фантастичен. Като погледнеше назад, тъжното заключение, до което достигаше, беше, че в брака им имаше повече похот, отколкото любов. По онова време Купър го беше приемал за любов, но сега не успяваше да си припомни момент, в който да са разговаряли за нещо истинско. Тогава не намираше нещо кой знае какво в това, ала вече схващаше, че не е нормално.
Разбира се, че беше разсмивал Дейна и това го радваше тогава, но не беше достатъчно.
Когато се запознаха, тя беше толкова хубава – притежаваше онзи тип красота, която би й отворила много врати, стига да имаше достатъчно ум да ги потърси. Но на Дейна й харесваше да бъде едра риба в малко езеро. Купър беше наясно, че е суетна. Винаги го беше знаел, но беше толкова запленен от красотата й, че реши да го назове самочувствие и да го приема за нещо секси.
Беше едно заблудено хлапе.
И двамата платиха за глупостта си. Без наличието на нещо повече от похот помежду им бракът се разпадна. Дейна му изневери и от предателството й го болеше толкова много, че Купър не беше убеден дали някога отново ще поиска да има сериозна връзка.
И все пак… Вече не беше някакво тъпо хлапе.
Разпознаваше, когато на пътя му се изпречеше нещо специално.
А също така се беше научил да не пренебрегва тръпките по гърба си.
Купър не можеше да посочи кое точно отличаваше Джесика Хънтингтън от всяка друга срещана жена. Беше сексапилна, нямаше спор. Беше изключително умна – нямаше как иначе, щом беше лекар.
Може би именно това бе обяснението, помисли си.
Може би причината беше, че е лекар. Това говореше много за нея. И все хубави неща. Освен очевидното, сочеше, че е независима жена, а Купър никога преди не бе имал вземане-даване с такава.
След като баща му ги напусна, Купър стана мъжът в къщата. Беше на дванайсет. Грижеше се за майка си и сестра си. После, като се запозна с Дейна, тя също очакваше от него да се грижи за нея. И Купър не възразяваше. Или поне така си мислеше. Сега обаче, като разсъждаваше по въпроса, си даваше сметка, че Дейна му беше повече дете, отколкото съпруга. Не желаеше да поема отговорността за важни решения, свързани с финансите, дома, колите, сметките им. Нищо.
За разлика от другите двойки, които познаваха, между тях с Дейна не съществуваше партньорство. Нямаше съпруга, на която да разчита, когато нещата станеха трудни. Тя очакваше от него да се справя сам с всичко и да й спестява всичко лошо, все едно беше дете.
Например, когато умря майка му. Неговата майка. Тя дори не беше близка с майка му. Но Дейна не можеше да понесе идеята за смъртта. Караше я да се замисли, че и тя е смъртна, а това никак не й допадаше. И по тази причина не говореше за загубата на майка му. Не позволяваше и той да говори на тази тема, а Купър имаше нужда да излее мъката си.
Накрая Джак беше този, който изслуша всичко за скръбта му.
Пфу. Каква ирония само. Винаги беше смятал, че умее да преценява хората, преди да се сблъска с предателството на Джак.
Купър отново въздъхна и се отърси от грозните спомени.