Джесика му създаде впечатление за напълно различна от Дейна жена. Не само че вероятно сама се грижеше за себе си, но и помагаше на други хора. Сега мисълта да се среща с независима жена му се стори много привлекателна. Преди винаги беше смятал, че Дейна е сладка, докато не му показа колко горчива умее да бъде на вкус.
Но не биваше това да го спира поне да опознае лекарката. Тя щеше да остане в Хартуел три седмици. Предостатъчно време да проверят има ли химия помежду им, стига тя да бе склонна да му даде шанс.
— Изглежда ми, че са те налегнали тежки мисли – отбеляза Стария Арчи.
Купър го погледна.
— Какво знаеш ти за тежките мисли?
Стария Арчи се ухили и отвори уста да каже нещо, когато половинката му Анита се настани на бар стола до него. Стария Арчи мигом се намръщи към нея.
— Жено, какво правиш тук?
Тя се усмихна и повдигна рамене.
— Реших тази вечер да се присъединя – Анита насочи кривата си усмивка към Купър. – Ще поръчам каквото пие Арчи. Той плаща.
Купър се ухили и се зае да й сипва наливна бира, като заедно с това следеше реакцията на Стария Арчи.
Спокойно можеше да се каже, че Стария Арчи беше алкохолик. Обичаше да си пийва и не се извиняваше за това. Някога беше женен, но жена му го напусна и отведе децата със себе си, когато отпътува от Хартуел завинаги. Нещата вървяха зле за Арчи за известно време, но после срещна Анита. Анита не възразяваше, че Арчи обича да си пийва. Интересуваше я единствено, че й е верен и я обича.
Купър знаеше, че Стария Арчи обича Анита.
Но имаше дни като днешния, когато обичаше чашката повече.
Докато Анита бъбреше за някакво телевизионно шоу, което беше гледала, Купър забеляза как Арчи крадешком се наведе на другата страна, та Анита да не го вижда, и преброи парите в джоба си. Намръщи се и се изправи рязко, като стрелна Анита с гневен поглед.
— Жено – прекъсна я, – какво си направила с косата си?
Анита се намръщи и заопипва косата си.
— Подстригах я. Миналата седмица – тросна му се.
— Е, на мен не ми харесва така.
— Как така не ти харесва? Досега дори не беше забелязал.
— Е, като забелязах, не ми харесва.
— Какво й има? – на практика кресна тя и няколко от другите редовни посетители на бара извърнаха глави да наблюдават по-възрастната двойка.
Купър скръсти ръце пред гърдите си, заподозрял точно какво си беше наумил Стария Арчи.
— Прекалено е къса. Приличаш на момче.
— Не приличам на момче, Арчибалд Браун – скочи от бар стола. – Щом си в лошо настроение, прибирам се у дома. Тази вечер легни да спиш на дивана – отсече и се втурна към вратата.
— На мен косата ти ми харесва, Ани! – подвикна Хъг, бояджия и някогашен съученик на майката на Купър, докато тя го отминаваше.
— Благодаря, Хъг – Анита докосна кокетно косата си и изгледа самодоволно Арчи, но той беше прекалено зает да се любува на бирата си, та да забележи.
Купър поклати глава към него в мига, щом вратата на бара се хлопна след Анита.
Арчи се ухили още по-широко.
— Какво? Ако се беше задържала, щях да мога да си позволя само още две бири. Сега ме очакват четири.
— И студено канапе – отбеляза от другия край на бара Райли, помощник барманът.
Лили, една от сервитьорките, стовари на бар плота поднос с празни чаши и изгледа ядосано Арчи.
— Това беше повече от жестоко, Арчи. Анита изглеждаше наистина разстроена.
— О, нищо й няма – той махна с ръка, но Купър забеляза в очите му да проблясва вина, преди да снижи поглед към чашата си.
— Тази вечер е спокойно – отбеляза Райли и приближи до тях с Лили. – Нямам търпение да дойде разгарът на сезона.
Барманите на Купър бяха общо четирима – Райли, Кит, Джейс и Оли. Райли и Оли работеха вечер, а Кит и Джейс през деня. Персоналът му също така включваше Кросби, неговия готвач, и четири сервитьорки – Лили, Айла, Брин и Ашли. В натоварения период всички, в това число и Купър, работеха извънредни часове.
Отговорността беше голяма, но той не възразяваше. Биваше го в това.
Но понякога беше уморително.
А това правеше мисълта да се среща с жена, която не иска от него да е отговорен за друго, освен да прекарват приятно заедно, особено привлекателна.
И все едно, че я беше призовал, в този момент вратата на бара се отвори и влезе Джесика Хънтингтън. Той я изпи с поглед.
Този път дългата й руса коса беше суха. Наистина беше гъста. Спускаше се по гърба й на буйни вълни. Прелестните й големи очи обходиха заведението, като преминаваха от местен към местен, а те пък наблюдаваха нея с любопитство. Тя им се усмихна и насочи поглед към бара, а красивата й усмивка се разшири, когато зърна Купър.