Той й кимна.
Сърцето му заби малко по-бързо, малко по-силно.
— Здравей, Купър – поздрави тя.
Дявол го взел, името му никога не беше звучало така добре.
— Здравей, докторе – усмихна й се леко в отговор. – Радвам се да те видя отново.
Тя вече не се усмихваше. Всъщност изглеждаше малко нервна. Той се напрегна, когато тя се надвеси над бара към него.
— Имаш ли минутка да поговорим? – Райли, Лили и Стария Арчи се приведоха към него с любопитство. Купър ги пренебрегна, но Джес изглеждаше смутена от вниманието им, – Може би насаме?
— Да, струва ми се насаме ще е най-добре – изгледа Райли. – Грижи се за бара. Няма да се бавя.
— Дадено, шефе – тя му се ухили многозначително.
Не й обърна особено внимание, защото се интересуваше повече какво си беше наумила лекарката, отколкото дали персоналът ще го одумва. Направи знак на Джес да се срещнат в края на бара. Тя заобиколи, като се усмихна на Стария Арчи, които й се хилеше като тийнейджър на прага на пубертета, и се срещна с Купър в края. Той опря длан на кръста й и я поведе през врата с надпис „Само за персонала“.
— Можем да поговорим в офиса ми.
Веднага щом влязоха в тясното и претъпкано помещение и вратата се затвори зад тях, Джес се отдръпна от допира му. Обърна се да го погледне и той не можа да се спре и да не отдели миг да й се полюбува. Беше облечена във вталено черно кожено яке, тъмнорозова тениска и черни тесни джинси. Също така отново беше обула онези секси до лудост ботуши на висок ток.
Красивите й черти бяха изопнати заради напрежението.
Купър мигом престана да анализира колко добре изглеждаше и тревожността му от по-рано се върна.
— Какво става, докторе?
— Ъъ… – тя се озърна. – Може ли да седнем?
— Разбира се – посочи стола зад нея, а той отиде и се настани зад бюрото си. – И така, какво става?
Джес се взря в него и той се напрегна заради състраданието, което разчете в очите й.
— Дойдох тук предимно на почивка, но съществува и друга причина да избера Хартуел.
С разпалено любопитство Купър кимна към нея да продължи.
— Както знаеш, аз работя в изправително и рехабилитационно заведение за жени в Уилмингтън – направи пауза, за да отвори чантата си и да извади четири малки пощенски плика. – Преди няколко седмици открих тези писма в една книга от библиотеката. Написани са от братовчедката на майка ти Сара Рандъл.
Шокът вцепени Купър на място.
— Не знаех, че тя е братовчедка на майка ти до снощи. Бейли ми каза за връзката.
Сара Рандъл. Боже. Той не я познаваше лично. Беше умряла, преди той да се роди, но майка му беше само с няколко години по-млада от Сара и знаеше, че двете са били близки. На Купър му ставаше ясно от задавения начин, по който говореше майка му всеки път, щом споменеше братовчедка си, че извършеното от нея престъпление, убийството на мъжа й, беше оказало огромно влияние върху нея. Беше я променило.
По тази причина не изпитваше особено позитивни чувства към тази жена.
При неговото мълчание Джес се наведе напред на стола си.
— Тези писма са за Джордж Бекуит. Ти, разбира се, си наясно с историята.
Всички в Хартуел бяха наясно.
— Не съм убедена, че е редно да ги четеш. Не беше редно и аз да го правя, но го направих. Сега чувствам, че единственото правилно нещо е да стигнат до Джордж. Но Бейлй ме убеди, че ти имаш правото поне да научиш истината.
— И каква е тази истина?
— Че Сара е била изнудена от Рон Питърс да се омъжи за него. Имал е доказателства, че бащата на Джордж, сенаторът, е бил замесен в престъпна дейност. Заявил, че ако бъде разобличен, Джордж ще изгуби всичко. Сара е била просто едно наивно хлапе и най-безразсъдно се е поддала на Рон. То е бил ужасно жесток с нея. Вечерта, когато го е застреляла, е знаела, че в противен случай, той ще я убие. Било е самозащита. Тези писма… Търсела е прошка, Купър. От Джордж и вероятно от всички, които е обичала. Нуждаела се е от прошка и е умряла, преди да успее да ги изпрати и да получи онова, от което е имала толкова силна потребност.
Купър присви очи към Джес. В тона й се долавяше много страст заради някого, когото дори не познаваше – сякаш защитаваше братовчедката на собствената си майка.
— Никой не е знаел защо Сара се е омъжила за Рон. Сега вече знаем. Но на майка ми и на семейството на Сара им е било ясно, че в брака на Сара е имало нещо нередно. Подозирали са, че е тормозена и са се помъчили да й помогнат. Майка ми каза, че Сара била така променена след сватбата, че държала всички на разстояние. Това… – махна към писмата. – Чуй, майка ми беше добра жена. Би й простила, защото вече е предполагала, че Рон я е тормозел. Но е била оскърбена, задето Сара ги е отрязала така, че не се е обърнала към тях за помощ. Това я е променило. Не познавам Сара, но не мога да забравя каква ставаше майка ми, като заговореше за нея. Вярвам, че независимо колко тежки са били нещата, тя е можела да направи и друг избор. Майка ми и семейството й са били такъв. Сара е избрала грешния път.