— Не си от Хартуел.
— Не, не съм.
— Какво те води на дъсчената алея в Хартуел, докторе?
В този момент осъзнах колко много ми допадаше звученето на гласа му. Беше плътен и с лека дрезгавина.
Замислих се над въпроса му, преди да отговоря. Онова, което ме беше довело тук, беше твърде сложно.
— Точно сега дъждът ме доведе тук – произнесох сдържано. – Може да се каже, радвам се, че се случи.
Той остави чашата си на масата и погледът му се впи в мен за доста дълго. Отвърнах му със същото, а бузите ми пламнаха пред очите му. Изведнъж се протегна към мен през масата и ми подаде ръка.
— Купър Лоусън.
Усмихнах се и положих малката си длан в неговата.
— Джесика Хънтингтън.
— Приятно ми е да се запознаем, докторе.
Два месеца по-рано
Изправително и рехабилитационно заведение за жени Уилмингтън, Делауер
— Да знаеш, че ако се блъснеш в още някоя врата, ще те пратя на очен преглед – заявих сухо на Мери Джо, докато промивах разцепената й устна.
Тя ме изгледа сърдито, но не отговори, което беше нещо необичайно. Ако само успееше да прояви подобна сдържаност спрямо останалите обитателки, можеше и да спре да се сблъсква с толкова много „врати“.
Пуснах марлята и свалих ръкавиците си.
— Нищо повече не мога да направя. Можеш да останеш в отделението за половин час с лед на окото. Така отокът ще спадне поне малко – отидох до малкия хладилник в клиниката си и извадих пакет с лед.
Когато се обърнах към Мери Джо, тя беше примижала към мен със здравото си око.
— Как така не се отнасяш с нас като с боклуци? Другата кучка се държи точно така.
Игнорирах коментара й за колежката ми, доктор Уитъкър, която работеше почасово в лазарета на затвора. Не гледаше отвисоко само на обитателките; смяташе всички за по-нисши твари. И въпреки факта, че аз бях водещият лекар и покривах по-голяма част от смените, тя неизменно се опитваше да ми нарежда как да си върша работата.
— Може би защото не ви смятам за боклуци – заключих и тръснах пакета лед в ръката на Мери Джо, след което я насочих към окото й.
— Как така?
Долових подозрителност в тона й.
Работата ми на лекар в затвора през последните две години ме беше научила на няколко неща. Едното от тях беше, че затворничките проявяваха подозрителност към абсолютно всеки и неговите мотиви.
— Как така не ви смятам за боклуци ли?
— Да.
Обърнах се да изхвърля използваните марли в кофата за медицински отпадъци. Отговорът на въпроса беше като достигащия най-дълбоко корен на стабилно двайсет и една годишно дърво – заровен прекалено навътре, че да го извадиш на повърхността, без да отсечеш цялото дърво.
— Грешките не те превръщат в боклук – залепих ведра усмивка на лицето си и се обърнах към нея. – Можеш да си вървиш – почуках на стъкления панел на вратата и дежурната охранителна Анджела кимна и се приближи. Отвори вратата.
— Докторе?
— Пусни Мери Джо в отделението за половин час, за да подържи леда на окото си. После може да си върви.
— Разбира се. Хайде, Мери Джо – подкани я Анджела.
След като останах сама в кабинета си, седнах пред компютъра да попълня картона на Мери Джо. Тъкмо приключвах, когато на вратата се почука.
Влезе Фатима. Висока метър и осемдесет и пет, внушителна и в отлична физическа форма, Фатима беше като истинска кралица воин в униформата си на затворнически пазач. Също така беше невероятно забавна. Усмихнах й се широко.
— Какво те води тук?
Тя направи физиономия и размаха прашна книга в кожена подвързия.
— Тези момичета са гледали прекалено много филми – седна до бюрото ми и отвори книгата.
Еха, виж ти.
Страниците бяха издълбани и по средата имаше самоделен нож.
— Това е нов начин да се скрие оръжие.
— В Джейн Остин – изпухтя Фатима. – Осквернили са господин Дарси заради тази глупост. Не са ли наясно, че този мъж е изтънчен? Джентълмен като него не бива да бъде оскверняван със скривалище за нож.
Подсмихнах се.
— Не мисля, че ги е грижа какъв джентълмен е господин Дарси.
— Виждаш ли, ето в това е проблемът. Вместо да използват книгите от библиотеката да крият оръжия, биха могли да се образоват. Нищо чудно, че окастриха бюджета на библиотеката.
— Чух, че са го направили – бях наясно колко много означаваше за Фатима фактът, че жените имаха възможността да посещават библиотеката за групово четене и да получават компютърна грамотност. – Съжалявам.
Тя въздъхна тежко.
— По дяволите, знаех, че ще стане така. Просто ще се наложи да се справя със ситуацията, както мога. Както и да е, как мина срещата ти снощи?