Всичко това беше ужасно гадно, защото без да го осъзнавам, в главата си му бях отредила високата позиция на… и аз не знам… на някой, който ми допадна наистина много още от първата ни среща. Не можех да понеса факта, че той не беше онзи, когото се надявах да бъде.
— Звучиш разочарована.
— Не го познавам, така че не знаех каква реакция да очаквам – излъгах равнодушно.
— Но не си очаквала да се покаже като човек, за когото нещата са черно-бели.
Не, наистина не го бях очаквала.
Бейли ме съзерцава известно време.
— Нека ти купя фунийка сладолед и ще ти обясня това-онова.
— Фунийка сладолед ли? – на лицето ми цъфна усмивка. Не бях яла сладолед във фунийка от години.
— От „Антониос“ – посочи към италианската пицария в другия край на дъсчената алея точно до хотел „Парадайз Сандс“.
— Собственост е на двойка, чиито имена са Айрис и Айра, но не мислели, че някой би поръчвал италианска кухня от Айрис и Айра.
Интериорът на „Антониос“ беше като този на ресторант от 50-те години – бели и черни шахматни плочки на пода, сепарета с червена кожена тапицерия и високи кръгли черни маси с хромирани бар столове с червена тапицерия около тях. Всеки сантиметър от белите стени беше покрит с черно-бели фотографии на холивудски звезди и музиканти. Всички рамки бяха червени или черни. Мястото блестеше от чистота.
Самият ресторант не беше особено натоварен в този час от деня, но пред щанда за сладолед се беше строила малка опашка.
Щандът беше обслужван от набит мъж с гъста побеляла коса и широка искрящо бяла усмивка. Загребваше бодро сладолед за клиентите си и в мига, щом с Бейли прекрачихме прага, усмивката му грейна още повече.
— Миличка! – прогърмя гласът му и той повдигна плота, за да излезе и да прегърне Бейли. – Айрис! – кресна в ухото на Бейли и това я накара да потрепне, а после да се изкиска като малко момиченце. – Бейли е тук! – обърна се обратно към нея.
— Как си? Купър казва, че се убиваш от работа в хотела. Че ти е нужна помощ. Помниш ли Кевън? Синът на племенника на Айрис? Той е в Хартуел. Търси работа.
— Няма да наеме Кевън – до нас изникна спретната дребна жена в джинси и карирана риза. Побелялата й коса беше подстригана в съвършено каре и се разлюля около лицето й, когато прегърна Бейли. – Той е абсолютен палячо.
Бейли се засмя.
— Да, имам нужда от по-малко палячовци в живота си.
— Кой друг е палячо? Том ли? – жената се намръщи.
Бейли я изгледа.
— Не, Айрис, не Том.
Айрис прочисти шумно гърло и после се обърна към мен.
Почудих се какъв ли беше проблемът с приятеля на Бейли.
— Кой е това?
Протегнах ръка и отворих уста да заговоря, но Бейли ме изпревари.
— Доктор Джесика Хънтингтън. Гост е на моя хотел и е също така прелестна като мен, така че напълно естествено е да си паснем.
Засмях се и стиснах ръката на Айрис.
— Приятно ми е да се запознаем.
— Айра – мъжът стисна ръката ми в мига щом беше освободена от Айрис. – Мъжът на Айрис.
— За мен е удоволствие.
— И какво ви води в Хартуел? – поинтересува се Айрис, а в очите й проблесна любопитство.
Реших да й дам не така усложненото обяснение.
— Работя в Уилмингтън. Исках да замина на почивка, но не прекалено далече от работното ми място.
— Хм. Работохолик значи – произнесе се и после посочи с размах към стената зад бюрото с касовия апарат. – Дъщеря ни Айви е същата.
Пристъпих по-близо, за да огледам снимките. Една конкретна грабна вниманието ми. Великолепна брюнетка, облечена в дълга до земята вечерна рокля в цвят слонова кост, беше стъпила върху червения килим. До нея стоеше хубав по-възрастен мъж в смокинг, обвил ръка около кръста й.
— Айви е сценарист в Холивуд – обясни гордо Айра. – Сгодена е за Оливър Фрост, режисьорът.
— Охо!
Оливър Фрост беше холивудски режисьор от висока класа. Тъкмо беше приключил последната серия от тийнейджърска антиутопична поредица, която пращаше младите актьори в стратосферата на знаменитостите.
— Страхотно, нали? – Бейли ми се усмихна. – С Айви бяхме съученички и близки приятелки, докато не се премести в Холивуд.
Айрис прегърна Бейли през раменете.
— Скъпа Бейли, вие още сте близки приятелки. Знаеш, че те обича повече от всеки друг – въздъхна и се взря почти отчаяно в снимките. – Просто е ужасно ангажирана.
Бейли стисна ръката й.
— Развеждам Джесика наоколо и първата ни спирка е за сладолед в „Антониос“. Нищо, освен най-доброто.