Бях напълно погълната от разказа й.
— В какъв смисъл агресия?
— В началото беше само Стю, който не спираше да ги преследва. Пращаше им подаръци, които те връщаха, и когато отказаха около десет пъти, нещата загрубяха. Започнахме да получаваме заплашителни писма, в които в общи линии се казваше, че е най-добре да изчезнем от Хартуел или ще изгубим всичко и ще пострадаме, разни подобни тъпотии. Беше ни ясно, че идват от тях, но нямаше как да го докажем. Както и да е, аз съм наследила упоритостта на родителите си, а те отказаха да се оставят да бъдат тормозени. И така се приключи. Доколкото ни е известно, Девлин са непочтени, но никога не са прибягвали до физическа разправа. Въпреки всичко родителите ми нямаха желание да ме оставят, но аз им заявих, че ако не заминат, това значи, че са им позволили да победят и те отпътуваха. След това Девлин отстъпиха. Помогна и обстоятелството, че по същото време беше обявен за продажба старият хотел на дъсчената еспланада. Докато на сцената не се появи Вон Тримейн. Цъфна тук с всичките си пари и наддаде толкова много над Девлин, че те нямаха какво да сторят. О, колко се вбесиха само. Аз не харесвам Вон, но семейство Девлин го мразят люто.
— Еха! – възкликнах. – Звучат като истински престъпници.
— О, точно такива са. Всеки град си има по някой като тях, нали така?
И това беше ужасната истина.
— Да.
— Както и да е, интересното в историята е третият брат,
Джак Девлин… Той е великолепен, харизматичен и земен човек. Колкото до останалите, да, имат прекрасен външен вид, но дотам… Всъщност сестрата, казва се Ребека, беше свястна и вероятно това беше причината да напусне града веднага щом можа, но останалите се смятат за нещо повече от всички. Джак не беше такъв. Той беше като черната овца. Отказа да се включи в семейния бизнес и… Беше най-добрият приятел на Купър.
— Добре – произнесох леко предпазливо. Ако това беше история за предателство, виждах накъде клонят нещата.
— Преди няколко години, точно след като Вон надскочи офертата на Девлин, най-неочаквано Джак напусна поста си на технически ръководител в строителството. Доколкото беше известно на всички ни, той обичаше работата си. Но не, просто реши и напусна. Отиде да работи за баща си – пое дълбоко въздух, а чертите й изведнъж изразиха истинска болка. – А после един ден, не много след това, Купър заварил Джак с Дейна, съпругата си. Сега бивша съпруга.
Сладоледът, който бях погълнала преди малко, се разбунтува в стомаха ми при мисълта за подобно предателство. Почти не го познавах, но ми стана тъжно и ядно за Купър.
— Боже – промълвих.
— Бедният Купър престана да разговаря с Джак, а Джак се ангажира още повече с бизнеса на семейството. Дистанцира се от всички ни. Не дава вид да го е грижа за каквото и да било.
— Ами Купър и Дейна?
— Преди известно време Купър се разведе с нея и от моногамен стана женкар, който не търпи обвързване. Всичко изглеждаше наред, но преди месец Дейна започна да го преследва да се помирят. Той не я иска и в момента тя превръща живота му в ад – зелените очи на Бейли помръкнаха. – Ако зависеше от мен, това не би продължило още дълго.
Не ми убегна острият й тон и се изсмях изненадано.
— Наистина не искам да опознавам лошата ти страна.
Тя се засмя.
— В моя случай червената коса определено е белег за огнен темперамент.
Бейли ме насочи да направим обратен завой и двете поехме обратно натам, откъдето идвахме. Дъсчената алея беше дълга километър и половина и в южния й край бяха разположени няколко частни къщи, така че нямаше каква туристическа забележителност да видя.
— Смисълът да ти разказвам всичко това е не само да преваря местните царици на клюките, но също така да те запозная с емоционалното състояние на Купър. Бившата му се явява като постоянно напомняне за предателството.
Разбирах това и почувствах как разочарованието ми от него започва да се изпарява. Но не напълно. Защото истината беше, че преди бях готова на малка закачка с него. Нямах представа какво означаваше това, ако изобщо значеше нещо, и дали отношенията ни биха се развили по време на почивката ми, но сега вече знаех със сигурност, че няма да излезе нищо.
Освен това Купър не обичаше да се обвързва.
Вече си имах един такъв.
А дори и с Андрю в крайна сметка се бяхме договорили да бъдем единствени в леглото на другия от съображения за здраве и безопасност. Купър определено беше извън схемата.
Наложи се да си напомня какво бях казала на Фатима: че съм щастлива и без да бъда във връзка с някого.