Купър гледаше на Джак Девлин като на свой брат и помежду им съществуваше много силна свързаност. Пазеха гърбовете си. Джак плака редом с Купър на погребението на майка му и му помогна да уреди всичко необходимо.
Дори се опита да го разубеди да задълбочава нещата с Дейна, за бога.
Не е добра, Купър. Мислех, че под красотата й се крие нещо повече, но тази жена е плитка като детски басейн.
Това беше единственият случай, когато бяха спорили за нещо. Скоро след това Джак се извини, но така и не свикна с Дейна.
Джак беше най-истинският мъж, когото познаваше.
Докато изведнъж не напусна работата си и не започна да работи за баща си – нещо, което цял живот се беше клел, че не би сторил. Още тогава на Купър му се изясни, че се случва нещо, но Джак стана дистанциран и затворен, изобщо не говореше.
И после беше изчукал Дейна.
Купър се чудеше дали Джак тайно не е усещал привличане към жена му през цялото време… но това някак не пасваше. Беше му известно как се държи Джак към жените, които харесваше. Или поне така си беше мислил.
Въобразяваше си, че познава Джак Девлин по-добре от всеки друг.
Оказа се, че изобщо не го е познавал.
Именно от това го заболя най-много.
Не от загубата на Дейна.
А от загубата на най-добрия му приятел. На неговия брат.
Купър почувства в гърдите болка, която обикновено къташе дълбоко у себе си.
— По дяволите – промърмори и направи гримаса.
Отпи подсилваща глътка кафе и се помъчи да изтласка болката обратно в скривалището й.
* * *
Същата вечер барът беше по-натоварен отвсякога. Пикът на сезона наближаваше и това се отразяваше на неговия бизнес. Сега вече заведението беше пълно с местни и туристи.
Това, че беше така пълно, го караше да се мъчи да обуздае раздразнението си по адрес на сервитьорката му, когато тя се появи от помещението за персонала, препасвайки престилка.
— Лили, закъсня. Отново.
Тя се изчерви заради забележката и му отправи красива и умоляваща усмивка.
— Ужасно съжалявам. Не можах да запаля колата.
Дявол го взел, дори не си даваше труда да измисли прилично обяснение.
— Какво? Онази чисто нова тойота, която всъщност не е по джоба ти?
Тя отново се изчерви и забърза да раздига мръсни чинии. Кухнята вече беше затворила, но преди час тя щеше да им дойде наистина от полза.
— Приключих, шефе – Кросби се появи в края на бара. Кимна на Купър, потупа Стария Арчи по рамото и пое към вратата. Такъв беше маниерът на Кросби в последно време. Пазеше своите неща за себе си. Купър се постара да не се тревожи за готвача си. Не и докато се тревожеше за сервитьорката си.
Тя започваше да се превръща в проблем. От типа проблеми, които предпочиташе да избягва в живота си. Реши да постъпи именно така и прие поръчка от Райли, която заместваше Лили в салона.
— Добре, че умея да изпълнявам много задачи накуп – отбеляза Райли, докато той приготвяше двата джина с тоник, поръчани от нея. – Става все по-натоварено.
И не е от помощ, като имаш сервитьорка, която се възползва от теб, помисли ядосано.
Райли се подсмихна, все едно прочела мислите му.
— Шефе, постъпи, както е редно да постъпиш – произнесе многозначително и взе питиетата.
Отправи умислен поглед към Лили. Усмихваше се, докато вземаше поръчка.
Тя беше мило момиче, добра в работата си, когато решеше да се появи навреме… и той мразеше да уволнява.
Вратата на бара се отвори и през нея влезе точно човекът, нужен да разсее Купър.
Лекарката.
Цялото му същество се напрегна при вида на Джесика, придружавана от Бейли и Том.
Беше минала седмица, откакто я видя, и се налагаше да признае, че често мислеше за нея с надеждата тя отново да се появи в бара. Колкото повече време минаваше, без да я вижда, толкова повече се усилваше решимостта му да отиде да я потърси.
— Купър – Бейли се усмихна, докато приближаваше към бара с Том и Джесика по петите си. – Как си? – настани се на висок бар стол. Том зае този вляво от нея, а Джесика седна вдясно.