— Не ти ли е нужна помощ?
— Ти си ми гост. Разбира се, че не – Бейли я целуна по бузата. – Но благодаря, че предложи. До утре.
Том изропта под нос, остави пари на бара и се надигна.
— Какво правиш? – Бейли се намръщи.
— Идвам с теб.
— Не е нужно.
— О, напротив. Обеща тази вечер да останеш да спиш при мен. Това ще се случи единствено, ако дойда с теб.
Тя го изгледа кръвнишки.
Помежду им се настани напрежение, което дори Купър успя да почувства.
Бейли се насочи към вратата. Улови погледа му и помаха.
— Лека нощ, Купър.
Той й кимна, а тя пожела лека нощ на Стария Арчи и Райли. Том я следваше и се чумереше.
О, радостите на сериозната връзка.
Купър побутна чашите по бара към Лили и се насочи към Джесика, която отпиваше от коктейла и си играеше с телефона си.
Чашата й беше почти празна.
— Още един?
Тя сбърчи нос, което й придаде прелестен вид.
— Не знам дали е редно. Вече се чувствам доста замаяна.
— Както кажеш, докторе.
Джесика помисли за секунда.
— По-добре да мина на шардоне.
Когато след около минута остави пред нея чашата, тя отпи и после въздъхна.
— Обичам Бейли.
Купър се усмихна.
— Да, наистина е чудесна.
— Не, наистина я обичам. Тя е така мила. И толкова хубава. Истинска фея.
Това го накара да се закове на място за секунда. Нима през цялото това време беше грешал за свързаността между тях? Дали лекарката… Дали лекарката не играеше за другия отбор?
У него започна да се трупа разочарование.
Джесика се засмя.
— О, само да си видиш лицето. Не съм гей. Но и жените имаме право да демонстрираме привързаност помежду си, без да е замесен секс.
Той й се усмихна с облекчение.
— Не си гей, обаче си пияна, докторе.
— Подпийнала, не пияна. Не възразявам срещу това – повдигна рамене. – И не съм гей – повтори. – Просто преди не съм срещала жена като Бейли. Казва какво мисли и как се чувства, без да я интересува нищо.
— А ти не го ли правиш? – той се облегна на бара и доближи лице към нейното. Очите й се стрелнаха към устата му.
У него се разля топлина заради начина, по който гледаше устните му.
Джесика върна очите си върху неговите. От толкова близо той успяваше да зърне златните и зелени точици в огромните й кафяви очи. Прелестни очи.
— Понякога – отговори тя и се наведе по-близо, за да прошепне: – Например не съм убедена, че Том е точният човек за Бейли.
Той повдигна вежда.
— Какво те кара да мислиш така?
Тя сви рамене и сведе поглед към чашата си.
— Просто чувство. Не мога да го обясня.
— Е, тайната ти ще бъде запазена.
Ти отново вдигна поглед и му се усмихна мило.
— Имаш толкова сини очи.
Купър се усмихна.
— И аз така съм чувал.
— Цяла вечер ще флиртуваш с тази красива жена и ще я държиш за себе си или ще я представиш и на приятелите си? – провикна се Стария Арчи.
Купър въздъхна, задето ги прекъсват, изправи се и стрелна клиента си с поглед. Подлият стар мръсник се беше ухилил от ухо до ухо.
— Здрасти – Джесика помаха към него.
Стария Арчи й кимна.
— Аз съм Арчибалд Браун, но всички ми казват Стария Арчи. Лекарката се намръщи.
— Защо ти казват Стария Арчи, като имаш толкова отличително име като Арчибалд Браун? Ако това беше моето име, щях да настоявам да бъда наричана винаги Арчибалд Браун. Не Арчи, не Арчибалд, а Арчибалд Браун.
Усмивката на Купър се превърна в отражение на тази на лицето на Арчи.
— Е, може и да постъпя точно така. И с кого имам удоволствието да говоря?
— Арчибалд Браун, аз съм Джесика Хънтингтън.
— Доктор Джесика Хънтингтън – вметна Купър.
Стария Арчи повдигна вежда.
— Впечатляващо, докторе. Хирург ли си?
— Бях – отговори тя и здраво изненада Купър. – Преди бях стажант-хирург – обща хирургия.
Исусе, хирург. Хирурзите си бяха чиста проба рокзвезди. Беше секси.
— Била си? – Стария Арчи наклони глава любопитно.
— Реших, че не е за мен. Биваше ме – добави, но не го каза с арогантност, а просто откровено. – Но… – повдигна рамене. – Не е за мен.
Купър искаше да научи повече, но нямаше да я притиска за тази информация пред публика. Стрелна Арчи с поглед, като безмълвно му поръча и той да не го прави. Стария Арчи разчете посланието.
Усмихна се към Джесика.
— Умна и красива. Ти си двойна беда, милинка.
Лекарката присви очи, но продължаваше да се усмихва.
— А ти си истински чаровник, Арчибалд Браун. Обзалагам се, че го казваш на всички момичета.
— Не, някои от тях са тъпи като галош.
Челюстта й увисна.