— Ужасно е да се говори така.
— Хей, наоколо има и много мъже, които са тъпи като галош. Не проявявам сексизъм.
— Само обиждаш.
— Просто съм откровен – оспори той.
— Усещам, че се нуждая от още едно питие, ако ще продължаваме да се опознаваме – отбеляза Джесика и разсмя Стария Арчи.
Купър прибра празната й чаша.
— Сигурна ли си, че искаш още едно, докторе?
Тя сбърчи нос.
— Мразя махмурлука. Ще поръчам вода.
— Дадено.
След час Стария Арчи вече беше на бар стола до Джесика. Двамата го забавляваха цялата вечер.
Най-накрая се появи Анита и ако се съдеше по изражението на Стария Арчи, беше му казала да си затътри задника у дома. Купър изчезна да изнесе боклука през задната врата на бара и като се върна, столът на Джесика беше празен.
— Лекарката в тоалетната ли е? – кимна към стола й.
Райли се усмихна многозначително.
— Не. Плати си сметката, поръча ми да ти пожелая лека нощ и си тръгна.
— По дяволите – промърмори разочаровано. А в следващия момент разочарованието му беше заменено от решимост. – Наглеждай бара.
Райли изсумтя.
— Все едно не знаех, че ще кажеш точно това.
Купър пренебрегна подкачането й и забърза навън от бара с надеждата да настигне лекарката, преди да се е прибрала в хотела. Първо, не му допадаше идеята да се разхожда сама толкова късно и второ, надяваше се да останат насаме. Искаше да я изведе на истинска среща и имаше желание да й покаже, че не търси просто поредното чукане, все едно тя е просто туристка, преминаваща през града му.
Умееше да бъде джентълмен и искаше да й го демонстрира.
Тъкмо се канеше да забърза по дъските, когато почувства познатите тръпки по гърба и нещо привлече погледа му към плажа.
И именно тогава я зърна.
Изпод стъпалата на Джесика се вдигаха облачета пясък, косата й се вееше зад гърба, а обувките и чантата й висяха от ръката. По това време на нощта беше хладно близо до водата, но ако се съдеше по това как се въртеше и се смееше, когато вълните обгръщаха глезените й, Джесика дори не го усещаше.
Тръпките се спуснаха надолу по гръбнака му.
Кръвта му закипя.
И изведнъж Купър вече нямаше чак толкова джентълменски намерения към сексапилната лекарка.
Водата беше студена, но я чувствах прелестно върху парещата ми кожа. След като си угодих с коктейл „Лонг Айлънд“ бях редувала виното с вода, така че не бях пияна. Кръвта ми обаче все още беше загрята от алкохола и от седенето на бара срещу Купър Лоусън цяла вечер. Хладният морски бриз беше точно онова, от което се нуждаех.
Залитнах след лекото замайване от въртенето си, спрях на брега и се взрях в небето. Стъпалата ми потънаха във влажния пясък. Усещането беше приятно, дори отпускащо, и това, смесено с мекия звук на прибоя и необятната тъмнина на небето и морето, действаше наистина успокояващо.
Звездите бяха по-ярки, отколкото в града. Не бяха приглушени от градските светлини.
Бяха красиви.
Изведнъж косата ми настръхна и от устните ми се откъсна лека въздишка.
Може би Бейли беше права. Може би тук наистина имаше нещо магическо.
— Докторе?
За миг реших, че си въобразявам гласа в тъмното и го приписах на факта, че напуснах бара, без да се сбогувам с Купър.
Проявявах прекалена чувствителност към него, което не беше добре.
Онова, което предизвикваше у мен този непознат, този бар, ами… всичко това, представляваше нежелано усложнение.
Нечия ръка докосна рамото ми и този път подскочих и се обърнах уплашено.
Заляха ме облекчение и онова проклето привличане към него, докато се взирах в лицето на Купър.
— Куп… – името му прерасна в ахване, защото изведнъж се озовах в ръцете му и устата ми беше притисната у неговата.
Объркването ми бързо беше заместено от похот и целувката мигом стана неконтролируема. Едната му ръка беше на гърба ми, а пръстите на другата се преплетоха в косата ми и придържаха главата ми близо до устните му.
Всичко в начина, по който ме държеше, даваше да се разбере, че няма да позволи да му избягам.
И за няколко мига, заобиколена от усещането за сгряващата му сила и с кипнала заради ненаситната му, страстна целувка кръв, аз се отърсих от желанието да му избягам.
Вкопчих се в него с пръсти, мачкащи плата на тениската му и прославях усещането от отъркването на езика му в моя, твърдите мускули на гръдния му кош притиснати към моите гърди, възбуждащата здравина, с която пръстите му стискаха косата ми…
Изведнъж от телефона ми зазвуча мелодия и неприятната й пискливост ме върна рязко към действителността.
Измъкнах се от хватката на Купър и той ме пусна с неохота.