Взря се в мен с присвити очи, а устните му бяха апетитно подпухнали от целувките ни.
Стоях, вгледана в него, с отворена уста и шокирана.
— Докторе – подхвана той, но аз наведох глава и зарових в чантата си за телефона. Докато го измъкна навън, вече беше спрял да звъни.
Не бях изненадана да видя, че пропуснатото обаждане е от Андрю. Той беше единственият сред познатите ми, който би звъннал толкова късно.
Заля ме вина. Имах договорка с Андрю. Не се предполагаше, че ще тръгна да целувам друг. Без значение колко изкушаващо беше това!
Изгледах Купър кръвнишки.
— Какво беше това, по дяволите?
Той повдигна вежда заради тона ми.
— Нещо, което достави наслада и на двама ни.
— Дойде от нищото!
— Струва ми се и двамата сме наясно, че не дойде от нищото – направи крачка към мен и аз се запрепъвах назад. – Докторе, какво те спира да изследваш тази разгорещеност помежду ни?
— Като начало тук съм само на почивка. Няма как от това да излезе нещо добро. И… и…
Той направи нова крачка към мен, беше така близо, че гърдите му почти се отъркаха в тялото ми.
Коленете ми затрепериха заради близостта. Не можех да си спомня последния път, когато мъж бе накарал коленете ми да се разтреперят. Не мисля, че това изобщо се беше случвало.
Погледнах невярващо нагоре към Купър. Как беше възможно някой мъж да пробужда такъв сексуален апетит у мен?
— И? – подкани той и прибра кичур от косата ми зад ухото, а нежният допир на пръстите му върху кожата ми накара зърната ми да се втвърдят.
Заради вятъра е, излъгах сама себе си.
— Аз съм… Ъъ… Може да се каже, че се срещам с някого.
— Може да се каже, че се срещаш с някого?
По някаква причина се почувствах длъжна да обясня.
— С Андрю не сме във връзка, защото никой от двама ни не иска това, но се договорихме, че докато правим, каквото правим, няма да го правим с други.
Той скръсти ръце пред гърдите си и аз забелязах весели искрици в така сините му очи.
— И какво точно правите?
Прихнах.
— Знаеш какво.
Купър отново ме дари с онази своя крива секси усмивка.
— Докторе, нима правиш, каквото правиш, и не можеш да го изречеш на глас?
Засмях се, защото нямаше как да не го сторя, когато той ми се усмихваше така.
— Хубаво. Правим секс, само секс, но сме сексуално моногамни.
— Чукате се.
Бузите ми пламнаха и изведнъж почувствах облекчение, задето беше толкова тъмно.
— Да.
Той ме съзерцава около трийсет секунди. И тези трийсет секунди ми се сториха наистина много дълго време.
— Най-добре да се прибирам в къщи – промълвих най-накрая и отстъпих една крачка.
Той кимна бавно.
— Ще те изпратя.
— Не е нужно.
— Без възражения.
И тъй като тонът му не оставяше място за спор, не понечих да възразя. Вместо това влязох в крачка с него, напълно и сто процента чувствителна към присъствието му. Още преди целувката бях чувствителна към присъствието му. Сега бях така чувствителна, че абсолютно всяко нервно окончание се беше пробудило заради близостта му. Тялото ми беше възпламенено и податливо. С други думи, готово за секс.
Съзнанието ми обаче се намираше в състояние на пълно объркване.
Ако можеше да се съди от целувката, сексът с Купър имаше потенциала да бъде върховен. Но Купър… Купър беше лоша идея. При него нямаше нищо между бялото и черното. Или поне така изглеждаше.
Едно на ръка това.
Още – съществуваше Андрю.
Освен това не исках връзка и следователно не желаех да усложнявам ситуацията тук.
Досега Хартуел ми харесваше особено много. Ами ако решах да се върна догодина за нова почивка? Преспях ли веднъж с Купър Лоусън, това би могло да направи нещата между нас наистина неловки. А и той беше приятел на Бейли. Това чувство би могло да повлияе на приятелството ми с нея. Не исках подобно нещо!
— Буквално успявам да чуя жуженето на мозъка ти – промърмори развеселено Купър.
— Не жужи – оспорих. – Прекалено уморена съм за такива неща.
— Да бе – хвърли ми кос поглед. – Уморена? След тази целувка?
Присвих очи.
— Леле, колко сме самонадеяни.
Той се подсмихна, устремил поглед право напред през плажа по посока на хотела.
— Разпознавам страхотната целувка, като я поделя с някого.
Направо се разтекох от този комплимент. Радвах се, че е почувствал електричеството между нас. Не! Не се радвах. Мамка му. Начумерих се.
— Беше просто прилична целувка.
Купър отметна глава назад и се изсмя гръмко.
— Да бе. Продължавай да си го повтаряш, докторе.
Реших, че занапред ще е най-добре да си държа устата затворена. Да разговарям с него само ме объркваше допълнително.