А комедията определено не оглавяваше списъка ми с възбуждащи мръсотийки. Все пак това беше за предпочитане пред онзи тип, който смяташе члена си за ракета. Веднъж по време на секс ми заяви как ако бързо не направя нещо, ракетата му ще се изстреля и ще избухне. Не успях да потисна хилежа си и той нямаше избор, освен да го извади от мен. Помъчих се да се извиня, защото наистина не беше любезно от моя страна да се смея, но той изхвърча с гневно сумтене. Повече никога не го видях. Струва ми се така беше най-добре.
Андрю завъртя глава на възглавницата и ми се усмихна широко.
Отвърнах му със същото и той се изстреля от леглото с необходимата на един хирург енергичност. Когато изчезна в банята, за да се освободи от презерватива, аз се надигнах от леглото. Изрових пейджъра си от джоба на панталоните и го проверих, макар да бях убедена, че не съм чула да издава звук. Разбира се нямаше нищо.
— Толкова си секси.
Вдигнах поглед към Андрю. Беше се подпрял на вратата на банята с ръце, скръстени пред гърдите, напълно необезпокояван от голотата си. Аз се чувствах по същия начин, докато стоях гола пред него.
— Ти също си доста секси – отвърнах с усмивка. И това беше самата истина. Някъде между работата с пациентите намираше време да поработи върху себе си във фитнес залата на баровската болница. Имаше гладко и твърдо атлетично тяло – чиста наслада за опознаване в леглото.
Колкото до мен, определено не бях от типа сексуално самоуверени жени, които просто така се разхождат голи. Но с Андрю бяхме приятели за секс вече от три години с прекъсвания от време на време. Около година, след като започнахме да спим заедно, направихме пауза, защото той започна сериозна връзка с друга жена, която трая девет месеца. Скъсаха, Андрю осъзна, че е прекалено сходен с мен и подновихме неангажиращите си отношения. Като си била гола пред някой мъж толкова много пъти и той продължава да се връща за още, в общи линии си доста уверена, че тялото ти му харесва и затова не изпитвах стеснителност около него.
— Само доста? – изхили се.
Не казах нищо повече. Егото му беше достатъчно напомпано, че да запълни целия щат Делауер. Беше най-добре да го държа под контрол, за да не излиза от широките граници, в които вече се бе разпростряло.
— Какво правиш? – попита, щом тръгнах да обувам панталоните си.
— Прибирам се вкъщи.
Той тръгна към мен намръщен. Взе тениската ми и я задържа надалеч от мен.
— Тъкмо започнахме. Отделил съм си два часа за теб.
Постарах се да не завъртя очи. На Андрю му допадаше да мисли, че всичко трябва да се върши по график, понеже беше голям и важен сърдечен хирург. Що се отнасяше до спасяването на човешки животи, това вероятно беше верен подход, но съвсем не означаваше, че съм длъжна да оставам при липса на желание.
— Не мога да остана. Съжалявам.
Нацупи се – да, нацупи се – и задържа тениската ми в ръцете си.
Изгледах го строго. Не пропускаше възможност да ми напомни какъв глупак умееше да бъде извън секса. Което беше една от причините това помежду ни завинаги да си остане само секс. Арогантността му и необятното му усещане за лична значимост ме докарваше до бяс.
Осъзна, че няма да отстъпя и ми върна тениската.
— И какво е толкова важно, та си струва да ми объркаш плановете?
— Обещах да покрия смяната на доктор Уитъкър в затвора – излъгах. Истината беше, че нямах търпение да се прибера у дома и най-накрая да отворя писмата, които открих. През цялата ми смяна не успях да ги прогоня от ума си. За миг дори обмислих идеята да отменя секс срещата ни с Андрю, за да имам възможност да ги прочета. После обаче се сетих, че спомена някаква конференция в Швеция. Секс срещите ни бяха ежеседмични и бях свикнала редовно да си получавам своето, та реших, че беше най-добре да си го взема, докато той още беше наоколо.
Проследих с поглед прелестния му задник, когато Андрю отиде до стола да вземе спретнато сгънатите си панталони.
— Защо, за бога, държиш да работиш в тази мърлява дупка?
Кръвта ми мигом кипна заради надменното му, снизходително отношение към работата ми. Кълна се, ако не умееше да си служи така добре с тези ръце, бих се отървала от него.
— Откажи се – срязах го.
— Не – завъртя се с ръце на кръста. – Джесика, ти си прекрасен и талантлив лекар. Наистина е жалко, задето си заключена в лекарския кабинет на някакъв вонящ затвор, когато е редно да трупаш стаж като хирург – нахлузи тениската си с отвратено изражение на лицето. – Още не мога да повярвам, че изостави стажа си и се отказа от възможност за пост в болницата. И не съм единствен.